В Болоня е „дворът на българите”

На път

В най-стария университет  в Европа още през XII век е преподавал сънародникът ни  Булгаро де Булгарис.

Градът на културата, изкуството и апетитната кухня, столицата на областта Емилия Романя – Болоня, е уникален и неповторим град. През него минават всички пътища, съединяващи Севера и Юга на полуострова, затова векове наред, още от далечната каменна ера тук са се срещали и  съжителствали различни цивилизации. Древно-римската  Бонония, наследница на етруската Фелсиния, която по-късно завладели галите, а по-нататък средновековна Болоня постоянно създавали интелектуални, художествени и научни новатoрства.

 Още прес I в. Пр.н.е, по време на римското господство, Болоня придобива важно значение като пътен, икономически  и културен център благодарение  на Емилиевата врата, която  и досега свързва основните градове на областта. Болоня била включена в класацията на петте на най-богати италиански градове, а латинския поет Марциал я наричал ”образователна”.

Хиляда години по-късно тя още един път получила прозвището „еродирана” благодарение на своя славен университет, най-стария в Европа, който се появил през 1088 г… В него са преподавали водещи професори по право. Тяхната знаменитост привличала в Болоня хиляди студенти от всички ъгълчета на Европа, сред които е достатъчно да се споменат Томас Бекет, Данте, Бокачо, Петрарка, Еразъм Ротердамски, Коперник.

Чипровски и котленски килими красят Кампобасо.

И точно в това духовно сърце на Европа е една от най-силните  български „следи” в Италия. Известните от тях описва един от най-известните  български преводачи Асен Марчевски в  документална  книга ”Италиански потайности”:

"Санта Мария дей Булгари
„Санта Мария дей Булгари

„В двора на най-стария университет в Болоня има църквица „Санта Мария дей Булгари”, където един от нашите културни аташета в Рим, проф. Атанас Божков, откри стенопис с  образа на княз Борис I, кръстител на българите, на стенописа ясно личи княжеският български пръстен! Преди реконструкцията на Болоня, в началото на века /XX в.- б.а/, в центъра е имало голям площад – Ла Корте дей Булгари – дворът на българите”, пише Марчевски. Той изтъква  и че  някога още през далечния XII век в Юридическия факултет в Болоня е преподавал право българинът Булгаро де Булгарис, който бил наричан от студентите си Златната уста.

Марчевски описва няколко свои вълнуващи български преживявания в Италия, едно от които е Кампобасо – селище в южната част на страната… Наша културна делегация гостувала на местното читалище:  учител по история се бил накиприл с нашенски бродирани шевици, а залата била украсена с типични български котленски и чипровски килими. Хората разказвали, че произхождат от „античните българи”.

Друго съвсем близко до Кампобасо градче носи името Бояно, а гербът на съседното селище изобразява стилизирана крепостна стена, над която се развява конска опашка на копие. В местния диалект са запазени няколко  старобългарски думи като „бисеро”, „бобрек”, „тоягано”, „белего“-бисер, бъбрек, тояга, белег.

bolognaБългарското присъствие в Италия Асен Марчевски обяснява с факта, че петият син на Кубрат и брат на  Аспарух, хан Алцек, е дошъл на Ботуша и тук конницата му се е стопила сред местното население. След смъртта на Кубрат Алцек продължава през Белград, Дубровник, Флоренция, Неапол, Кампобасо. Някои от хората му остават и се заселват при всеки от лагерите, които е  вдигал.

Тези, а и други от този род исторически факти са почти неизвестни на широката общественост – в този смисъл длъжници са и учените, и медиите. Човек не може да не потъне в подобни мисли, когато е в красива Болоня.

Най-дългата колонада в света

Двете кули са символ на града
Двете кули са символ на града

Историческият център на града е един от най-добре съхранените в Европа и втори в Италия след центъра на Венеция. За него са характерни древни кули, дворци и прекрасни църкви, които свидетелстват за културната значимост на града в продължение на векове. Сред кулите – през Средновековието са били над 100, се открояват Двете кули: Гаризенда – наклонената кула, и Азинели най-високата каменна постройка от средните векове с височина 98м, които днес са символи на града.

Друга характерна черта на Болоня, която я прави гостоприемен град, са портиките – покритите галерии към сградите с колонади. Тяхната дължина надвишава 40 км. Някои са дървени и са в романските и готическите домове от XIV – XV в., други от епохата на Възраждането и Барока, се отличават със своята хармоничност. Живописни портики красят и ред по-скромни жилищни постройки. Болоня се гордее с това архитектурно богатство, което естествено не остава незабелязано  за всеки чужденец – в портиките е пълно с престижни магазини и кафенета.

В Болоня се намира и най-дългата колонада в света. Тя се състои  от 666 арки и е с дължина  3,5 км. Колонадата достига до светилището „Свети Лука” на върха на хълма Дела Гуардия, откъдето можем да се полюбуваме на целия град.

 

Помощ за публикацията – Маргарита Тошева;

 

Летописеца Марцелин споменава десетина събития с българи в тази хроника: http://www.thelatinlibrary.com/marcellinus2.html

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *