За Джаза – Корените на джаза

Oт архивите Музика

 

Съвсем в началото джазът бил асоцииран с бедността… След освобождението в края на Гражданската война от 1865 г., предишните роби останали бедни, обвързани със зeмеделците, за които до тогава били работели. Повечето от тях били полуграмотни и се забавлявали като пеели създадената от тях самите музика – докато берели памук или строели железници,пеели песни за да върви по-лесно работата. Религиозните песни и химни се появили, докато бившите роби се молели в своите изолирани църкви. Така в южните щати възникнали менестрелските  песни и вариететните представители в шатри, импровизираните песни от певци на популярна музика, акомпанирани само от банджо или цигулка.

Разбира се за музиканта няма  значение цветът на кожата. Музикантите първоначално били бели изпълнители, които се гримирали като афроамериканци, за да имитират и осмиват афро музикантите, докато белите хора от провинцията пеели традиционни песни от Европа и френскоезичната кейджън музика в Луизиана. В църквите проповедниците заимствали опита от Великобритания за прeодоляване на неграмотността – пасторът произнася 2-3 стиха, след което карал паството да ги повтори. Това напомняло на маниера на пеенето в памуковите полета и в църквите на чернокожите – солистът и отвръщащите гласове (формата call-response, популярна и до днес).

Извън Африка?jazz

Основният елемент на джаза, който без съмнение има африкански произход е ритъмът. В музиката на Западна Африка- откъдето произлизат робите, ритъмът е основното. С пълна ритмична структура е развита полиритмията – ирационални ритми – триоли,насложени един върху друг, несинхронно. Такава сложна ритмичност не била чувана в нито една европейска концертна зала. Това, за което Европа допринася е хармонията, но вокалните извивки и легатото джазът дължи на речта на Западна Африка, където тембърът и интонацията са толкова важни, колкото и словесното богатство в европейските рими, „Мръсните“ вокални тонове в афроамериканските  работнически песни  са по-често  срещани в джаза, отколкото в речетативното хорово пеене.

Отначало създаваната музика била предимно вокална, рядко със съпровод на различни видове инструменти. Възможността  да се намерят евтини военни инструменти след края на Гражданската война позволила на мнозина  да се научат да свирят и да се присъединят към странстващите  групи в южните в щати от 30-те години на XIX век.  Нарасналите възможности за оркестрация усъвършенствали  афроамериканската музика и в началото  на XX век се ражда новият музикален стил рагтайм – но историята  на джаза още не е започнала.

jazzСамодейни групи

Това са малки състави, свирещи популярни песни по улиците. Инструментите им били саморъчно направени. Китара или укулеле (хавайска китара, донесена през XIX в. от португалски преселници) давали акордите, дъска за пране (уошборд), дайре или бум-бам (метла с прикрепени тракащи капачки от бутилки) давали ритъма. Адска врява, страшно забавление!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *