За траките, виното и могилата в Старосел

България Тракия

Беше ден преди Великден, когато моя съученичка от френската гимназия ми се обади с молба да придружа група европейци до Старосел и Хисаря. Те участваха в Международния конкурс на виното в Пловдив. Нямах много време, за да се подготвя и да им разкажа за траките и Старосел. Мария ми беше набавила малко информация, която беше достатъчна, за да провокира интереса ми към темата и особено след преживяното с групата  и видяното в  Старосел, да се мотивирам и да потърся повече сведения за древния народ по нашите земи.

Предоставям  информация от различни автори и източници, изследователи, които надявам се и на вас да помогнат да почувствате мистиката на дедите ни, както и техният принос в цивилизацията, чрез някои от знанията им. Срещнах много противоречиви мнения не само по отношение на тълкуванията на философията на  живот, но и по отношение на някои наименование и определения:

Старосел, Средна гора
Старосел, Средна гора

„Навлизането в културното наследство на древните траки изисква предварителното коментиране на няколко въпроса свързани с проблемите на техният произход, космогония и ритуално-религиозна практика, пресъздаваща цялостните им схващания за единството на проявените и непроявените неща във Вселената, както и специфичността на Триединството им.  В нашата Вселена. И по-специално в тайните на Слънчевата система. Споменатото триединство се отнася до нивата Вселена, Звезда и Планета, които на духовно ниво се идентифицират с понятието Човек. Само така можем да проумеем дълбочината на тяхното знание имащо основополагаща роля за Човечеството и всички възникващи негови култури и цивилизации в определен отрязък от време. Те идват винаги в началото и края на Пространствено-времевият цикъл, в неговите първи и последен подцикъл, ако така можем да се изразим по-ясно. По тази причина можем да говорим за Голям еволюционен цикъл и други по-малки (негови), вътрешни периоди – малки цикли. Траките се явяват основните стимулатори на Първия и Последния малък цикъл. В Последният те извършват своята дейност съвместно с другият небесен народ на Балканския полуостров – българите. Дейността им много често е тясно преплетена като План и Цели, но никога като Методика за реализация, защото в своята реализация имат напълно  независима дейност. Това определя много от техните различия в практиката и битието каквато е например тайната за стремето на коня – свещено животно и за двата народа. Но едните го познават и ползват, а другите не го познават или не желаят да го употребяват.

Старосел, Средна гора
Старосел, Средна гора

Като народ на Небесната твърд (Тракия), траките са души с висока еволюция владеещи пределите на близкото небе – на Слънчевата система. Те са изразители на Слънчевата религия и представляват най-високоразвитите същества в системата. Еволюцията им е завършила преди милиони години.

Трак  означава Първообраз. Първообраз на Слънчева  душа. Материален първообраз на духовната същност Слънцето.

Напълно неубедително е становището, че името на траките произхожда от името на нимфата Траке. Подобни аналогии могат да навеждат на сходства от физиологичен порядък, но  сакралността на названието изисква други, по-дълбоки основания. Такива има. Предават се по сакрален път чрез изразните средства на втората същност на словото – звукът – специфичното звучене на словото, изразяващо конкретна религиозна символика в ритуала.

Астрономиите на траки и българи, защото те никога не са се ограничавали само върху хипотетичните астрологични интерпретации, са изключително сериозни и с фундаментални изводи. Космогоничните знания на българите се отнасят до Вселената, на траките – до Слънчевата система и мястото й в нашата Вселена. Българите разглеждат Макросвета и неговите по-малки интерпретации до ниво Звездна система. Траките тръгват по обратния път – от Звездната система (Слънчевата, Микрото) към Вселената – Макрото.  Единството на двата астрономични принципа се осъществява на практика в самата звездна система – на ниво Човечество, тъй като системата (в случая Слънчевата) представлява микро модел на макрото – Вселената, а Човекът е принципен модел на това единство.

В духовен план българите изразяват Отношението на Вселената към еволюцията на разумните същества, а траките дават Принципите на движението на душата в дадена звездна система до еволюирането й в космична – божествена душа.

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

Траките интерпретират Слънчевата Йерархия, чрез Творческото начало вътре в Слънчевата система – на планетите. Те събуждат и обучават Емоционалното и Умственото тяло за системна творческа дейност. Духовният живот на траките е бил напълно освободен и е служел единствено на божествената природа на творчеството. Този факт обяснява недостижимите творчески върхове на тракийското изкуство. Бразилският поет Жорж Лима пише, че “Първата среща на човешкия род с поезията, това е орфическият момент от историята – раждането на човешкото въображение – онова вдъхновение, което трепти между тялото и пространството”.

Проникването на двете космогонии позволява на народите населяващи Балканския полуостров да изразят много от тайните на небето. Една от тях е движението на Духа-Душа в пределите на нашата Вселена, Галактика и Звездните системи в нея.  В ритуално-религиозната практика тази идея е реализирана чрез всеизвестното могилостроене, чийто цели са далеч по-дълбоки, по-кардинални и сакрални от обикновеното погребение. Траките носят в себе си идеите и целите на Небесния Син (Амон-Ра), който е единосъщен с Твореца на Небесата (Танг-Ра). Траките са народ на Слънцето, слязъл на земята, за да постави началото на творчеството като процес за преобръщение и осъзнаване на прераждането като форма на еволюцията.

                                                                            сп. “Кула”, бр.1/2006г.

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

 Траките били едри на ръст, червенокоси или руси, със сини очи. Музиката и поезията били в кръвта им и неслучайно най-великият поет на всички времена – Орфей, който подчинявал хората и животните и одушевявал природата с песните си, бил тракиец. Освен това те били добри земеделци – обработвали земята с дървено рало и отглежда- ли жито, ечемик и други зърнени култури, както и овощни дървета, лозя и зеленчуци.

Те били изключително войнствено настроени и водели битките по нестандартен начин – с много хитрости и засади. Основните оръжия, които ползвали траките, били къс или извит меч, както и бронзова рапира, а войниците били леко и удобно облечени, което им давало свобода по време на военните действия.

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

Религия и вярвани– Траките почитали едновременно Слънцето и Земята, вярвали в безсмъртието. Върховното божество на траките била Великата богиня майка, олицетворяваща Земята и Космоса. Тя била богиня на вечния свещен кръговрат на раждането и смъртта. Дионис бил бог на виното и веселието, който учел хората да отглеждат лозята. Популярен е и митичният певец Орфей, който също бил лечител и прорицател. Според легендата Орфей слиза дори в подземното царство, за да изведе оттам своята любима Евридика. Масово била разпространена вярата в Тракийския конник (Бога-Конник ). Образът на конника бил моделиран върху плочи, полагани в светилища и върху надгробни плочи. Богът-Конник, който според траките е син на Великата богиня-майка, е виждан като Слънце. В негово лице траките търсели помощ и закрила.

 

Старосел, Средна гора
Старосел, Средна гора

Траките вярвали, че душата им е неразделна част от тялото и че след смъртта си се преселват в подземното царство, където ги очаква вечен живот. Затова те не умирали със скръб за живота на Земята, а се радвали. Знатните траки били погребвани в специални гробници, в които се поставяли необходимите дрехи и предмети за отвъдния живот. По нашите земи са открити няколко тракийски гробници като Казанлъшката, Свещарската и други, които не само свидетелстват, че тук са живели траки, но и дават подробни сведения за начина им на живот.

Какво е мястото на България в световната история на виното? Или по-точно – от кога се гледат лозя и се произвежда вино по нашите земи? Наследството ни е такова, че няма как да се отхвърлят лозята с лека ръка. Още преди 5000 години на територията на днешна България се е произвеждало вино.

Началото на производството му, както и на редица други дейности по тези земи, се поставя от траките. Те са считани за едни от най-добрите винари в Античността. Много от предположенията за това, кой поставя началото на винопроизводството са свързани именно с тях. Първите лози са пренесени от тях от Близкия и Средния Изток на територията на днешна Южна България. Първоначално вино се е произвеждало по поречието на Марица и около морските пристанища.

Световен конкурс на виното 2016
Световен конкурс на виното 2016

В книгата си „Ancient Wine” Патрик Макгавърн подкрепя тезите  си чрез митологията. Семела е тракийско божество, майка на Дионис. Името се свързва с фригийското Земело „майка-земя” и старобългарското Землia. В една от версиите на разказа за Семела,  богинята забременява от Зевс. Хера повиква представители на тракийско племе, за да изтръгнат бебето от утробата й и да го изгорят. От пепелта пораснали лозя.
Има и други митове и легенди, които насочват към траките. Според Омир, най-популярното вино било ароматното и тежко вино от Маронея, град в тогавашна Тракия, което Одисей използвал, за да упои циклопите, преди да забие копие в окото на Огрето.
Друга тракийска легенда разказва за Орестий и неговото куче Сириус. Според нея кучето по чудодеен начин ражда парче дърво, което Орестий заравя в земята и на следващата пролет от него пониква първото лозе. Същият този Орестий е син на Девкалион, който е нещо като древногръцка версия на Ной. А Ной според библията е посадил след потопа първата лоза. Съвпаденията са много и имат за цел да покажат, че виното неизменно съпътства историята на човечеството, а е и неразделна част от историята на българските земи.
Траките издигат в култ виното и най-яркият пример за това е Дионис. Те имали добре развито лозарство, а славяните и прабългарите продължили силно развитата традиция при идването си на Балканския полуостров. След налагането на християнството напълно нормално и култът към Дионис утихва, празникът се християнизира, а светецът Трифон и обредните практики на Трифон Зарезан носят много от характеристиките на култа към Дионис – поливане с вино, избиране на цар. Дори и дните на честванията на двата празника почти си съвпадат. По време на Средновековието църквата, както и в цяла Европа, взима винопроизводството под свое покровителство.

Световен конкурс на виното 2016
Световен конкурс на виното 2016

От Проф. Иван Маразов

„Древните извори свързват тракийските земи с раждането или поне с появата на Дионис, бога на виното. Херодот споменава това божество като член на тракйския пантеон. Възможно е в българския лозарски празник Трифон Зарезан да се е запазил отглас от подобен мит – нали и светецът си отрязал носа (евфемизъм на кастрация). Есхил твърди, че конфликтът между Дионис и Ликург възникнал въз основа на съперничеството между виното и бирата, на която бил почитател едонският цар. В други извори се споменава, че едонският цар бил въздържател, а боговете не обичали такива хора. В много паметници на торевтиката от древна Тракия виждаме изображенията на Дионис или на членове на неговия тиас: силени, сатири, менади. Най-ранен сред тях е великолепният кантарос от Дуванли, където богът стои сред своя тиас и получава кантарос с чисто вино от ръцете на вакханка. Забележителен е и сребърният рито от Розовец.Дионис станал основател на новата династия у едоните след като премахнал провинилия се цар Ликург. Третото коляно от тази генеалогическа линия е самият Орфей.

Още в „Илиада“ виното от Тракия е високо ценено от ахейците. От историческите извори знаем, че у гърците и римляните с особена популярност се ползвали южнотракийските сортове вина като библинското и маронийското. В „Одисея“ виното на тракийския цар Марон, внук на Дионис, отделя прекрасен аромат и с право е наречено „божествено питие“. Марон подарил на Одисей 12 амфори от това „сладко вино“ и именно то помогнало на ахейския герой да победи Полифем – след като по варварски пил неразредено виното на Марон, циклопът заспал и ахейският герой го ослепил.

Световен конкурс на виното 2016
Световен конкурс на виното 2016

Вероятно именно поради популярността на тракийското вино в древния свят е запазено и неговото местно название: zeila, zila, zelas. Етимологията на тази дума подсказва пряка връзка със значението „зелено“, но със „зелие“, т.е. омайна, дори отровна билка. Възможно е по този начин да се отразява ролята на виното като въплъщение на „лудостта“, присъща и на самия бог на свещената напитка Дионис, и на членовете на неговия тиас (в названието maenade е от корена и за mania – лудост). Богът вселявал лудост както у жените, които отказвали да го последват, така и у мъжете, които искали да се противопоставят на новата религия (тук примерите с тиванския цар Пентей и едонския Ликург са христоматийни). Нали още при първия допир на атиняните с виното, те помислили заспалите от опиянение селяни за мъртви, отровени от новата напитка). Вероятно зеленият цвят, който отличава и индийската soma, и славянското „хмельное вино“, характеризира преди всичко „младостта“ (ср. българския епитет „млад-зелен“), която е „луда“ (ср. българския епитет „лудо-младо“), т.е. която още не е „опитомена“ от приобщаването си към социалната норма. Затова и виното е „руйно“, като буйната младост. Но зеленото е и цветът на началото на новия природен и социален цикъл (ср. със славянския „Зелен Юри“ и нашия „Цветен Георги“). Това е цветът на нестабилния статус – той е бързо преходен, скоро ще „изгори“, ще „повехне“, точно колкото неустойчива е и позицията на младите в социума – те трябва бързо, мигновено да преодолеят прехода от деца към пълноправни членове на обществото. Затова и момите берат зелени билки на Лазаровден и на Гергьовден, затова и всички атрибути на младостта са златно-зелени.

В тази връзка е показателно, че Траке, епонимната нимфа на древната страна била известна като веща в билките и баянията. Тя е сложена в един ред с друга нимфа Крокодике, която извежда именно си от свещеното растение krokos, което има шафранов цвят. Още от микенската епоха шафранът е свързан с инициацията на девойките – във фрески от Тера те го събират, както винаги постъпват момите в предбрачната обредност. А посвещаваните в обредите на Артемида Браурония момиченца преминават през състоянието „мечка“, за да достигнат до статуса на момата, на готовата за брак девойка. Те се обличали също в дрехи с цвета на шафран.

Световен конкурс на виното 2016
Световен конкурс на виното 2016

Траките са описвани от елините като заклети пияници, макар че самите гърци не по-рядко прекалявали с пиенето. Тъй като пиели чисто вино, траките и скитите били обявавани за варвари, за разлика от елините, които разреждали .За разлика от гърците, за траките пирът не е бил моментът и мястото, когато и където трябвало да проявят чувството си за мярка. Напротив, за тях пиенето имало състезателен (агоничен) аспект. Затова и Котис І пръв се напил на сватбата на дъщеря си, тъй като не само разливал собственоръчно напитката по чашите на гостите, но и с всеки от тях пиел наздравица. Така той се доказвал като голям пияч, т.е. като герой, който носи на пиене, тъй като самата му георическа природа изисква от него това качество. И в българския фолклор младите юнаци постоянно се надпиват. Те са способни да победят в това състезание турците, дори ако последните пият само „каве“ и шербет, а те – люта ракия.

Друг мистериален сервиз, състоящ се от четири фиали и една кана, откриваме сред вазите на съкровището от Рогозен. По устието на каничката има надпис „Kotys Apollonos pais“ („Котис, син/ роб/ служител/ на Аполон“), а върху омфалоса на фиалите е изчукана обемна глава на бога Аполон във фас. Явно е, че дори най-„трезвият“ гръцки бог в Тракия може да получи други функции. Тук нищо не става без употреба на вино.

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

За ролята на виното и пиенето в царската идеология на древна Тракия съдим не само по писмените извори, но и по количеството скъпоценни вази, намерени в земите на този древен народ. Фиалите са над половината от всички чаши от този тип, открити в целия древен свят (около 180), ритоните са около 25, каните – над 50, съкровището от Рогозен е съставено от 165 сребърни съда, това от Панагюрище – от 9 златни вази, а Вълчитрънското е най-ранният скъпоценен сервиз за мистериално пиене на Балканския полуостров (краят на бронзовата епоха, 15-13 в. пр.Хр.). Огромно количество керамични съдове, украсени с шедьоври на гръцката вазопис, са открити в нашите земи. Редица сцени от стените или раменете на тези вази, са свързани или с Дионис, или със симпозиона. А за това доколко тракийските царе са ценяли именно вазите, говори едно сведение за одриския владетел Котис І: когато му донесли като подарък красиви вази, той възнаградил богато дарителя, но счупил вазите, справедливо опасявайки си да не би да накаже твърде строго в яростта си оня, който ги счупи.

Български мартеници
Български мартеници

Дори само тези скъпоценни сервизи да бяха останали като единствени свидетелства за културата на траките, те щяха да бъдат достойна илюстрация за техния творчески гений. Защото в тях ние виждаме не само израз на една страст, а и начин за придобиване на сакрални качества – знание, общуване с боговете, власт. Ние можем само да се доверяваме на древните за вълшебните свойства на тракийското вино. Но от златните и сребърни вази не би могло да се пие друго вино, освен „божественото питие“ на Дионис.“

Тракийският култов комплекс в Четиньовата могила, на 4 км от с. Старосел, е открит през 2000 г. Има статут на групов археологически паметник на културата, обявен с писмо № 1480 от 04.06.2001 г. Това е най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Датира се от края на V и началото на ІV в. пр. Хр.

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

Тракийският култов комплекс при Старосел обхваща шест подмогилни храма, четири от които уникални, както и няколко царски погребения. Достъпни за туристически посещения са големият храм на Четиньова могила и храм “Хоризонт”.

Цялата могила е оградена със стена от обработени гранитни блокове. Дължината й е 241 метра, а на височина достига до 3,5 метра. Стената се нарича крепида и очертава кръг, който според тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето. Входът на храма е с парадно стълбище и два пиедестала, на които са стояли статуи на лъвове.

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

Стълбището извежда посетителите на равна площадка, използвана за ритуални танци. Коридор води до същинската фасада на храма и кръглата зала с 10 декоративни полуколони и триглифи (правоъгълна плоча над всяка колона) със синьо-червена украса. В храма са се изпълнявали религиозни церемонии, свързани с култа към Великата богиня-майка, нейния син Слънцето и Орфей. На северната страна на могилата се намира хранилище за вино или вода.

Храмът на Четиньова могила се намира на важно място, в район с много скални светилища и могили.

 

Находките, открити в района на археологическите разкопки, могат да се видят в Националния исторически музей и в Археологическия музей в София.

Могила “Хоризонт” се намира в местността Манастирчето, на около 1,5 от село Старосел. До могилата има обозначителна табела, паркинг, а оттам до храма следва пешеходна пътека. Храмът се датира от края на V и началото на ІV в. пр. Хр. Това е единственият открит в Тракия храм с колонада. Десетте колони са върху база, с по два барабана и капител в ранен дорийски стил. В него е бил погребан тракиец от висш ранг, свидетелство за което са намерените предмети в гроба – бронзови върхове на стрели, сребърни мъниста и златни пластинки за пришиване към дрехи. 

Тракийски комплекс, Старосел
Тракийски комплекс, Старосел

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *