Мечти семенца

Лирични отклонения

В тишината на размишлението

Усещам целия си вътрешен свят

като семенце,

някак малко и незначително, но и пълно с възможности.

От градината на Баба
От градината на Баба

 

И виждам в недрата му

зародиша на чудно дърво –

дървото на собствения ми живот,

докато расте.

В незначителността си всяко семе пази

духа на дървото, което някога ще стане.

 

Небет тепе, Пловдив
Небет тепе, Пловдив

 

Всяко семе знае как да израсне в дърво,

като падне в плодородна почва,

погълне сокове, които да го хранят,

разпери клоните, листата си,

отрупа се със цвят и плод,

за да може да даде това, което му е отредено.

 

Всяко семе знае

как да израсте и стане дърво

и толкова са семената,

колкото са тайните мечти.

 

 

От градината на Баба
От градината на Баба

 

Вътре в нас безброй мечти

чакат да покълнат.

да пуснат корени и видят светлината,

да умрат като семената….

за да се родят като дървета.

 

Дървета чудни и величави,

които със силата си ни напомнят

да чуем вътрешния си глас;

да се вслушаме

в мъдростта на нашите семенца мечти.

Небет тепе,Пловдив
Небет тепе,Пловдив

Мечтите ни показват пътя

със символи и знаци всевъзможни –

във всяка случка и момент,

в хората и обстоятелствата,

в болката и радостта,

в победите и пораженията.

Насън, наяве мечтите ни напомнят

да се видим

да се чуем,

да се разберем.

Показват ни посоката в изпълващите се

предчувствия

и в блясъка  на ослепителните просветления.

Така растем,

развиваме се

и вървим напред….

Тракийската низина
Тракийската низина

И един ден, докато прекосяваме

вечното настояще, наречено живот,

семената на мечтите ни

ще се превърнат в дървета,

ще разперят клони-

като криле огромни-

като криле огромни ,

които порейки небето,

ще свържат с една-едничка линия

миналото с бъдещето ни.

 

 

Небет тепе, Пловдив
Небет тепе, Пловдив

 

Няма от какво да се страхуват….

С тях върви една дълбока мъдрост….

Защото всяко семе знае

как да стане дърво.

 

 

Из „Приказки за размисъл“ – Приказки за деца и събуждане на възрастни на Хорхе Букай:

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *