Пастата като всяко просто и гениално нещо, има дълга и забележителна история. Популярното схващане е, че великият пътешественик Марко Поло я донесъл по родните места през 1292 от Китай, където ходил да види защо тоя Кубла Хан ги е завладял (и един вид основал пътя на коприната).
Но италианците отхвърлят тази версия. Според тях пастата е изобретена от етруските около 400-ната преди Хр., когато те приготвили първото бъдещо подобие на лазаня от шпелта (вид груба пшеница); местните учени се позовават на белерефите в етруската гробница в Черветери на 48 км от Рим, на която (убедени са те) са изобразени нож, чувал брашно и група усмихнати етруски, които си приготвят паста и се готвят за голямо етруско парти.

От изложеното в Музео Сторико Дели Спагети в Понтедасио, собственост на местните паста – крале – фамилията Аниези веднага се чувства, че пастата е местно изобретение. Гърците на свой ред също могат да претендират за откриватели,след като от древната им митология става ясно, че богът на огъня и ковачите – куцият Хефест – често ядял някакви дълги ленти от тесто… Бъркотията е пълна вече като разберете как в Талмуда (V в.пр.Хр.) авторите се чудят на чист арамейски дали „дългите брашнени пръчици “ отговарят на еврейското религиозно разбиране за диета (т.е. коя храна е „кашер“ и коя не е).

По-късно арабският географ Ал -Адриши от XII в. пише пътепис за Сицилия и отбелязва, че месните ядат нещо много вкусно, нарекъл го итрия, които някой свързват с гръцкото итрион – вид плосък хляб на тънки ленти; от него произлязло и сицилианското трии, както там наричат спагетите и до ден днешен.
Но да се върнем на Марко Поло. Съмненията около него се коренят във факта, че от 1279 ,13 години преди завръщането му, е запазено завещанието на генуезкия наемник в китайската армия Понцио Баестоне, в който той настоява да го погребат с неговите „macarone“, които си бил донесъл от къщи ( в оригинал Баестоне моли за „bariscella piena de macarone“, малка кошничка пълна с макарони“). Думата е предшественик на по-късните „maccheroni“ и по всяка вероятност произлиза от старогръцкото „makar“, корен на думата „благословен“.

/-продължава-/
