Афганистан „Там където загинаха дърветата“ – 2011 г. Светослав Иванов

Други

Там където загинаха дърветата – Светослав Иванов

 

Преди пет години присъствах на презентацията на книгата на Светослав Иванов в италианския културен център в Пловдив. Беше точно след Brexite и горещите теми за Европа и света…Той успя да представи мотивите, които са го накарали да предпочете перото пред медиите , за да разкаже от първо лице за държави, събития и личности, за които стотици пъти сме чували по международните новини, но не знаем нищо.  На срещата присъстваха и много големи журналистически имена, които го поздравиха и също споделиха своите притеснения за световната политика, които не закъсняха…

Светослав Иванов пътува до места, където рядко стъпват туристи – Конго, Либия, Афганистан, Ирак. И се среща с хора, кото по принцип не обичат да дават интервюта. Авторът се сблъсква с десетки опасности, арести, пред очите му умират хора и избухват революции.

Като съвестен и добронамерен журналист той търси истината зад привидностите. Търси причините за събитията и тяхното човешко измерение, което често се размива с медийните клишета.

В текстовете прозират сенките на зловещи личности, променили световната история Муамар Кадафи, Радко Младич, лидера на „Ислямска държава” Абу Бакр ал Багдали. И големият въпрос, който всички ние си задаваме – какво стои зад насилието? Гладът ? Религията? Или невежествето? Иво Сиромахов нарича книгата „документален роман за света, който не подозираме”..

Той започва  с

Иран – /”Знаме без държава”/ – 2007 година  и историята на заглавието на книгата..

„В село Дара Базар, на около 30 километра от град Ербил, по пътя към границата с Иран, има едно дърво. Вярващите мюсюлмани в района не обичат да говорят за него. Дългите му клони, върху които няма нито един лист, стърчат като кокалисти пръсти на зловещ магьосник , а стъблото му е толкова сухо, че отвътре бавно лазят черни пълчища мравки.

Тук смятат това дърво за дух. Докато снимам причудливия  ствол, моят гид ми посочва нещо,което не бях забелязал първоначално – под мравките има хилядиизгнили пирони, забити от хората. „Ако имаш някаква мечта или болка, трябва да забиеш пирон в стъблото и желанието ти ще се изпълни или болката ще мине”, обяснява Хамид.

От толкова много хорски желания, амбиции, мечти и болки, от хилядите пирони дървото е загиналои днес  стърченото му кухо и сухо стъблом от което не мож да бъде направен дори и евтин кофчег, стърчи край пътя, изоставено от тези, които довчера са му се молели.

Свикнали сме да смятаме, че всяко дърво е символ на живота, на рода, на природата. В село Дара Баздар, Северен Ирак, „дървото с пироните“ е символ на смъртта.

Това дърво е Ирак, в който  насилието, властта, диктатурата и войните забиха своите смъртоносни остри пирони и те изпиха недеждата за красота и живот. На едно място в Ирак обаче сред целия хаос и мъка, завладели страната,все още надежда има.

То се нарича Кюрдистан.

Според представата на мюсюлманите раят е място за вечен покой. Място, на което тече вода, зеленината е навсякъде, а безбройните блага ключват и красиви девственици. За жителите на северния иракски град Ербил, които обичат да го наричат „Рай на спокойствието”, понятието рай има друго значение. То се изразява във възможността да ходиш спокойно на тротоара, да не се страхуваш, че ще ти прережат гърлото или ще взривят хората, които обичаш, докато купуват зеленчуци на пазара. В този иракски град няма ангели, а тежковъоръжени милиции, които са взели реда в свои ръце.

Жителите на Ербил се вълнуват всеки път, когато над  главата им прелети самолет. Постоено след падането на Садам, международното летище в покрайнините на четвъртия по големина град в Ирак и център на кюрдската автономна област символизира скъсването с миналото. Миналото на много агресия от страна на режима в Багдад към кюрдите…”

 

Афганистан /„Там, където загинаха дърветата”/ – 2011г.

„Ако американците причиниха бъркотия в Ирак, елате да видите какво се случва в Афганистан. Ако бях американски журналист, бих направил кратка анкета по улиците на Ню Йорк или Чикаго, дори и във Вашингтон, със следния въпрос: Помните ли защо започна войната  в Афганистан?

Знам, че повечето от вас са наясно с отговора – защото след атентатите на 11 септември 2001 г. режимът  на талибаните отказа да предаде Осама бин Ладен, за когото американските служби твърдяха, че се крие в Афганистан.  В резултат на това неособено умно решениестраната беше посочена като основен градивен елемент от „Оста на злото” от президента Джордж Буш-младши и беше ударева военно с цялата мощ на американската армия. Друг е въпросът, че ако Бин Ладен се криеше в някоя друга страна, например Саудитска Арабия или Иран, надали САЩ биха взели толковя бързо и категорично решението за военен преврат. От началото на операцията „Трайна свобода” изминаха десет години, но какво постигнаха американците? Първо талибаните вече официално не са на власт. Въпреки това повечето провинции са враждебно настоени към новото управление на Хамид Карзай, американските генерали и цивилни лица. Новопостроените „демократични” институции в страната имат символична власт или влияние, огромни по площ теритотии са в ръцете на бунтовници и местни племена, които все още определят  съдбата на бедните и необразовани хорица……….

…….

„Мнозина може да смятат, че войната  в Афганистан започва  след събитията от 11 септември.  Но това е далеч от истината. Кървавата военна авантюра на СССР в Афганистан (1979-1989) изпраща в азиатската страна около три милона военни. Осемстотин хиляди момчета реално участват  в бойни действия. Петдесетхиляди са  убити, над 120 000 са ранени, над 230 000 се раболяват от ужасяващи инфекциозни заболявания, а числото на безследно изчезналите не е ясно. Смисълът на военната операция трудно може да бъде разбран дори и днес.

…..

Лекарите в Афганистан се славят като наистина добри специалисти. Това се дължи не толкова на теоритичните им познания, колкото на практиката, пред която непрекъснато се изправят. Един нот най-опитните  кореспонденти ми беше казал, че за съжаление  в Афганистан  дори начинаещите лекари имат много материал, върху който да се учат……..

-……

Мините са един от най-големите проблеми на Афганистан днес. Според неофициална статистика  в земята са заровени повече от 30 милиона, тоест на всеки човек се пада над една мина. В покрайнините на Кабул има специализирана  ортопедична клиника за хора, пострадали от мини. Гледката е страшна. Буквално. В деня, в който пристъпих прага на лечебното заведение, в коридора имаше десетки мъже, жени, деца, дори бебета с откъснати крайници. Много малка част от инвалидите са били войници. Повечето от пострадалите просто не са извадили  късмет при разходка на улиците, на полето, даже в дворовете на къщите си.

Съветските мини са най- разпостранени. Изобретателността на талибаните обаче стига до там, че бомби се поставят дори и в кутии за цигари.  Ето защо по улиците на Кабул не бива да се докосва, рита или мести нищо, което е сложено на земята.

Чистенето на мини в Афганистан е изключително доходоносен бизнес.

 

ИРАН – 2009 г. – По атома ще ги познаете

Отгоре момичетата са облечени в черно, но отдолу са с най-новите западни дрехи. Музиката им е забранена,танците също, но в Техеран стават такива купони, каквито рядко можете да си предтавите в западния свят. Иран е древна и горда страна, където живеят изключително природно интелигентни хора, с които можеш да си говориш за всичко. Те са спокойни, образовани и отворени към света, който жадно попиват въпреки забраните, налагани от теократичната политическа система в страната.Това ги прави още по-интелигентни и силни.

Иранците са наследници на древните перси и  за тях няма по-невеж човек от този, който ги смята за араби……..

…………

Иран е държава, на която по нашите  географски  ширини се гледа през много стереотипи. От години Иран развива ядрена програма чрез овладяванена пълен ядрен цикъл – от производство до експлоатация на горивото. За западния свят това е заплаха, защото веднъж овладян, този пълен цикъл дава ноу-хау за построяване на ядрена бомба. В днешния свят това оръжие означава само едно – щит на неприкосновеност…

-Нека ви обясня нещо. Шейсет и пет процентаот водите на Персийският залив са окупирани от Съединените щати. Защо Америка окупира моретата? Защото иска да си гарантира петролни доставки. Америка обаче трябва да знае, че Каспийско  , както и  Османският залив могат  да бъдат блокирани от Иран само в рамките на няколко минути. Какво ще стане с петролните доставки за света тогава? –допъва Салам….

……

Не е задължително обаче Иран да спре износа си на петрол. Достатъчно е засега да заплашва, че ще го направи за да повишава цените. Това се нарича „допълнителен девидент – риск”. Той е включен в стойността на петрола, който всички държави плащат днес..

Няма такова място като Лондон 

„Полумесец в Короната”

През 1995 г. Докато Англия се готвеше да приеме европейското по футбол, а екзекуторът на Ислямска държава тепърва е влизал в пубертета, във Франция се случва нещо крайно неочаквано. Газова бомба избухва на метростанция „Сен Мишел” в Париж. Загиват 8 , ранени са над 80 души. Отговорността поема алжирската терористична група, планирала нападението в Париж съвсем спокойно. Обвита в тъмната и сигурна мъгла на Лондон.

След атентата в Париж през 1995 г. френските власти обвиняват британското правителство за прекалено либералната миграционна политика, която позволява на стотици ислямисти от цял святда намерят своето убежище в Лондон. Френските медии дори кръщават иронично столицата на Великобритания ”Лондонистан” без да предполагат, че след 20 години в редакцията на „Шарли Ебдо” ще се случи трагедия, която ще им покаже,че ислямизмът е впил своите нокти не само в английската столица. Именно това лице  на Лондон ще ви покажа в следващите страници. То няма нищо общо с картините  и разказите от пътуването ми из Афганистан и Ирак. То е много по-страшно, защото във фанатизма, покълнал в сърцето на Европа, има нещо крайно лицемерно – той привлича хора, които използват благата на цивилизацията, която искат да унищожат…

Палестина и Израел -2009 г. – Пътуване покрай стената, която не падна

Тук започва всичко. Едва ли има разумен човек, който би оспорил, че именно тук, на тази стена започва голямото разделение в човешката цивилизация.  Тук юдаизмът ражда двете по-млади монотеистични религии – христианството и исляма. Но това, което не предполагате, е че всичко започва от една скала, която е почти колкото една човешка длан…

Още ли се чудите защо Ерусалим никога не е бил единен? Хайде, кажете кое е по-свято? Вероятно ще пречупите отговора си според собствената си реигия и вярвания, но аз все още нямам отговор. Защото в следващите страници ни предсои едно тъжно пътуване  през конфликта между израелци и палестинци и з земите, които  и двете стани наричат „свещени”. Това е конфликт на конфликтите  и от него тръгват повечето проблеми в съвременния свят.

……..

Проклятието на Обетованата земя се разкрива пред очите ти още с влизането на Западния бряг  на река Йордан – както сме свикнали да наричаме по-голямата част от Палестинската автономия. Хълмистия  релеф те кара да се чувстваш  като в пустинна планинска местност, но всъщност в по-голямата си част тези възвишения се намират под морското развнище.

По заоблените им хребети тъжно старчат ниски дънери на отсечените маслинови дръвчета.  От съображения за сигурност израелската армия ги е отстранила заради опасения, че сред тях могат да се крият снайперисти.След рязането безжизнените стъбла са били залети с бензин  и запалени,  за да не пораснат отново никога вече. Гледката много прилича на гробище.

Кaкава ирония…

……

Ювал е абсолютно прав. Без лидери, които са склонни да погледнат реалността в очите, мир не може да има.

Пътувахме към един от най-взривоопасните градове – Хеброн. В центъра на древния град има новопостроено и оградено със стена израелско заселническо селище, което се охранява от войници, чийто брой вероятно е близък до този на жителите му.

Това е един от най-старите градове в света. Тук е гробът на Авраам, който също е разделен на две! От едната страна влизат евреите и го наричат Авраам, а от другата арабите – Ибтрахим. Коя е нашата религия и колко е различна от другата?

На метри от автоматите на войниците арабски майстор  правеше стъкло в старата си работилница. Нагряваше счупени парчета  до няколко хиляди градуса и ваеше формите на новите стъклени съдове бавно и търпеливо.

Той решаваше ка да изглежда новата ваза или чиния. По идея на сина му на много от тези съдове пишеше „Шалом”

Това е за всички.  Не само за израелците или за палестинците. Това послание на иврит се , отнася за целия  свят –  „живейте в мир” Шалом е мир, на арабски салам е мир, думите са сходни –искрено казава Рамзи.

Тези думи се равняват на думите на 10 000 политици за Израел, Палестина и града, който и двете страни искат за столица. Ерусалим

В свещения Ерусалим  религиозните емоции винаги са надделявали над здравия разум.

Но тук има нещо вълшебно, приятелю, което ще те кара да се връщаш отново и отново –казва ми моят приятел Махмуд Абу Ейд, с когото сме разговаряли часове наред за религиите. Но предполагам, че и той няма отговот на въпроса – кое е по-свято? Стената на плача? Джамията „Ал Акса”? Божи Гроб? Вече хиляди години този град раделя хората. И въпреки това обикновените израелци и палестинци и от двете страни на стената вярват  в мирното решение на конфликта. Един до друг, без стени.

Дали обаче онези, с които говорихме, ще доживеят този ден, за да разкажат на своите деца за стената, или децата  им ще продължават да чакат мира, разделени от стената,която опасва Свещената земя край този омагьосан  град.

Ерусалим – градът на вечното разделение, още от библейските времена. Но докога ще живеем в тези времена…?

 

 

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *