Бетовен

Oт архивите Музика

Едуард Ерио (1872 – 1957) е френски политик и държавник, писател, литерaтурен историк, водач на радикалсоциалистическата партия и несменяем кмет на Лион от 1905 г. чак до смъртта си. „Животът на Бетховен” е  единствената книга на Ерио, посветена на музикален творец. Книгата е по – скоро една широка панорама  на обществено-културния живот на Германия и Австрия в края на XVIII в., написана е през 1929 г.

 За Бетовен красивото и доброто се сливат в едно. И понеже се посвещава на изкуството вярва и в необходимостта от добродетел. В шестата разговорна тетрадка Бетовен възпроизвежда следната знаменита мисъл: „Моралният закон вътре в нас, звездното небе над нашите глави”… Може би дори прекрасната ода в Осми квартет предава именно тържествеността на тази мисъл  и възникналото от нея вълнение!

Beethoven_3През целия си живот Бетовен се е стремял към морално усъвършенстване. Още съвсем млад, в разцвета на силите си, в тридесетте си години, той изказва пред доктор  Вегелер надежда един ден да се завърне в райското си отечество, край синята ивица на Рейн по-голям отколкото е бил, когато го е напуснал. По-голям, т.е . не по-натоварен със слава, а по-богат с морални ценности. На човека признавам – пише той още на малката си приятелка, пианистката – само едно предимство, именно това че можем да го причислим към честните хора; там където намирам тези хора, там е и моето отечество”. Тайната на неговата непримирима независимост се крие в грижата му за духовното съвършенство… Всяка несправедливост го възмущавала, най вече когато идва от големите на деня. Приятелите му трябвало често да понасят пристъпите на лошо настроение. Издадената книга на Стефан Лай Beethoven als freud показва, че той е умеел да привлича най-добрите измежду тях. В центъра на неговата нравственост е искрената му любов към човека, съчувствието към бедните и нещастните…Той изобщо изпитва ненавист към богатите поради тяхната духовна нищета. Въпреки скромното си съществуване,  обича да работи за онези, които страдат. В своята коректност стига до крайност. Добродушието за него, по собствения му израз, е „лостът на всякаква кадърност”. И макар понякога към добродушието да се отнасят с насмешка и пренебрежение, – пише той на Джанастазио дел Рио, – нашите велики писатели, както и Гьоте, виждат в него добродетел, тъй като без добро сърце някои смятат, че не може да има въобще  достоен човек, да не говорим за дълбочина, каквато не може да съществува  в него”. Понякога са го обвинявали в скъперничество; такова обвинение произлиза от инсинуациите, насочени срещу него от доктор фон Бурси. Впрочем твърде несправедлив упрек по адрес на човек, принуден да брои всеки дукат, по собствените му думи, той работи за обущаря и за хлебаря. А когато действително започва да пести и да прави тайни вложения, това той върши за племенника си Карл.

Беше ли религиозен? Ученикът му Мошелес разказва, че веднъж през 1814 година Бетовен му възложил да приспособи Фиделио за гласове и пиано и той, като му предавал работата написал на последната страница: Завършено с божията помощ. С едрия си почерк маестрото поправил бележката: О, човече помогни си сам!” Когато обаче направлява възпитанието на Карл, той иска духовно лице да дава на племенника му наставления по християнски дълг; защото „само на тази основа – пише той на виенската община  – може да се възпитат истински хора”. В Разговорните тетрадки често се вмъкват разменени мисли на философска тема.  ”Искам да зная твоето мнение за задгробния живот” – го пита негов събеседник в шестнадесета тетрадка. Липсва отговорът на Бетовен. ”Не е сигурно, че лошите ще бъдат наказани, а добрите възнаградени”, допълва приятелят въпроса си. Композиторът го слуша дълго. Можем да приемем за сигурно, че в навечерието на смъртта той е приемал с отворено сърце католическите обреди; но през целият си живот, изглежда се е задоволявал с принципите на естествената религия, провъзгласени през XVII век с догмите на един деизъм.

Той се интересува живо от политика. Либерал и дори нещо повече  – демократ, републиканец, както изрично твърдят най-добрите му приятели,  следи от близо събитията, които разтърсват страната, в която живее, и Европа. Не пропуща и най-малкия случай да изкаже отрицателното си становище към австрийското правителство, което си остава вярно на теорията за абсолютизма и оплита министри  и висши държавни съветници към в една страхотна бъркотия. Тромавостта и мудността  на този бюрократичен апарат ще станат един ден пословични; бюрократизъм и формализъм цъфтят; в едно общество където аристокрацията защитава своите привилегии, своята власт, своите феодални права, това правителство мисли само как да ограничи  още повече свободата и да засили принудата. Тайната полиция и цензурата намират тук обетована земя.  Нима не стигнаха дотам да забранят медицинските трудове на Франсоа Брусе? Внимателно и непрекъснато се наблюдават и  следят всички, и чужденци, и интелигенция, и служители, та дори и самите министри, на пощата е заповядано да отварят колкото е възможно повече писма..Като пример за този деспотизъм привеждат случая с младите швейцарци, които били арестувани през 1819 година, задето основали едно историческо дружество с устав, подобен на масонския. А изглежда Бетовен е бил масон, макар да няма точни данни за това. Можем да си представим неговата враждебност към знаменитата Метернихова система, към този режим, при който свидетелството за благонадеждност и верноподаничество трябва всеки момент да се показва на властите и се купува и продава като някаква борсова ценност.

BeethovenНе може да се отрече, че той е искал да бъде и е бил добър германец. На няколко пъти, но най – вече през последната война са се предприемали опити да се отнемат на Германия облагите  на един гений, който и донесе толкова почест и слава. Така например много се е натъртвало за неговия фламандски произход. Този произход е неоспорим. Трудовете на Раймонд ван Ерде внесоха по този въпрос най-полезни и съществени уточнения. Не може да се отрекат връзките на рода Бетховен с град Мехелен; с полезна нескромност е бил проучен спорът на Михаил Бетовен с кредиторите му  и властите.Навлизайки още по-надълбоко в тази материя, г. Ф ван Боксмер, градски архитект  на Мехелен, е преровил държавните архиви в Белгия и в своя още не издаден труд доказва брабантския произход на рода Бетховен. Благодарение на този труд, сега ние можем да възпроизведем родословието на Лудвиг ван Бетховен, композитора, роден в Бон на 17 декември 1770 година: Йохан ван Бетховен, съпруг на Мария- Магдалена Кеверик,роден в Бон през март 1740 година; Лудвиг ван Бетховен, съпруг на Мария – Йозефа Пол, роден в Мехелен на 5 януари 1712 година; Михаел ван Бетховен,съпруг на Мария – Луиза Стюйкеврс, роден в Мехелен, Корней ван Бетховен, съпруг на Катерина  ван Леемпел: Марк ван Бетховен, съпруг на Жосефина ван Влеселер, роден в Сампенхут преди 1600 година.

Този род произлиза от Мехелен (на френски Малин), стар религиозен център на Фландрия, града на църквите: хансвайската „Св.Богородица” със знаменития амвон от дърворезба; катедралата „Св.Ромбо”. истински исторически музей, прочут с Разпятието от Ван Дайк; църквата „Св.Богородица „ и Св.Екатерина”. Всички Бетовеновци са музиканти. Няма никакво съмнение, че цялото това минало, това дълго съжителство с обкръжението, пропито  от дух на  набожност и изкуство, че цялата тази атмосфера, напоена с музика са се отразили върху изграждането на личността  в това скромно семейство. И при изследване развитието на музикалния гений трябва да се установи особено задълбочено ролята на наследствеността и на подсъзнанието. Чудно растение, което израства на бонска почва  и ще покрие с цветовете си един цял свят, но корените му се простират до фламандската земя.

От Зайфрид научаваме, че искал всичките му произведения да се отпечатват с означения на родния му език. Така например е искал да замести думата piano – forte с термина Hammerklavier. Тази привързаност към отечеството е главното условие за една искрена любов към човечеството въобще. Абстрактният интернационализъм е чиста химера; истинският интернационализъм въздейства като сияние. Най – предано изпълнява своя дълг към другите нации онзи, който с цялата си душа милее за семейството си, храни любов към родната си земя, към собствения си народ.. И нищо чудно, че един Габриеле д’Анунцио иска да бъде само красив италиански бор на римски хълм при пълнолуние или най-черният кипарис  във вила д’Есте  във време, когато водоскоците замлъкват, за да се вслуша  в далечния ромон на потока върху тази древна латинска земя. Чувствителната душа, която е поглъщала с любов песните на рейнските лодкари, ще трябва да придобие само нов по-голям обем, за да осъзнае и роди идеята на  Деветата симфония…

Още от Бетовен:

„Животът е борба.“

„Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия.“

„Да свириш без страст е непростимо!“

„Бих написал 10 000 ноти, вместо една едничка буква от азбуката.“

„Музиката е като мечта. Една, която не мога да чуя.“

„Само хората с чисто сърце могат да правят добра супа.“

„Всеки, който казва лъжа, няма чисто сърце и не може да прави добра супа.“

„Ще хвана съдбата за гърлото!“

„Нищо не е по-непоносимо от това да се налага да признаеш собствените си грешки.“

„Най-характерното отличително качество на човека е упорството при преодоляването на най-тежките препятствия.“

„Не съществува друго качество за надмощие, освен добротата.“

„Обичай свободата повече от живота.“

„Музиката е по-високо откровение от всичката мъдрост и философия. Музиката е електрическата почва, в която духът живее, мисли и изобретява.“

„Обичам едно дърво повече от човека.“

„Любовта изисква всичко и има право на всичко.“

„Трябва ли? Трябва!“

„Изглеждаше немислимо за мен да напусна света завинаги преди да съм произвел всичко, което чувствах, че съм призван да произведа.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *