Габриел Гарсия Маркес – Не плачи, защото е свършило, усмихни се, че нещо ти се е случило

Афоризми

Един от най-великите писатели на нашето време – Габриел Гарсия Маркес (6 март 1927-17 април 2014), ще остане завинаги в сърцата на милиони по света с произведенията си. Маркес е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения.

В памет на големия писател  ви припомням някои от най-известните му и вдъхновяващи цитати:

„Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, щях докрай да оползотворя това време.”

Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.”

Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.“

„Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото  нещо ти се е случило.”

„Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.”

„Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.”

„Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.”

„На малкото дете бих подарил крила, но бих го оставил само да се научи да лети.”

„Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш.”

„Тайната на добрата старост не е нищо друго освен почтен договор със самотата.”

„В този свят може да си само един човек, но за този човек може ти да си целият свят.”

„Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само бъди предпазлив.”

„Не прекалявай с борбата, най-хубавите неща се случват точно когато най-малко очакваш.”

„Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.”

„Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.”

„Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.”

„Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон.”

„На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват!”

„Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им…”

„Боже, ако имах едно късче живот… Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам.”

„Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания“

Из За любовта и други демони…И двамата научиха едно: че мъдростта идва, когато вече не служи за нищо”

Из “Любов по време на холера…Докато минаваха безбройните му години, разбра, че лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината”

Из Есента на патриарха“… да помнят винаги, че миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина.“ 

Из “100 години самота” За Петра Котес обаче никога не е бил по-добър мъж, отколкото тогава, може би защото объркваше с любов състраданието, което той й вдъхваше, и чувството за взаимопомощ, което немотията бе пробудила и у двамата. Оголеното легло престана да бъде място за безчинства и се превърна в убежище на доверявания”

Из “100 години самота” Напомни му, че слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.”

Из “Любов по време на холера” „Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки“

Из „За любовта и други демони“ “Бе го пуснал в пощенската кутия, без много да му мисли, и когато се усети, вече бе станало късно да си го вземе обратно. Но сега му се стори, че е излишно да обяснява всичко това, и просто помоли Фермина Даса да не чете писмото.

— Добре — каза тя. — В края на краищата писмата са на този, който ги пише. Не е ли така?

Той направи една решителна стъпка.

— Така е — каза. — Затова, когато една връзка се прекъсне, те са първото, което се връща.”

Из “Любов по време на холера“

  1. “И двамата тогава възпоменаваха като пречка лудешките веселби, пищното богатство и необузданото безпътство и се вайкаха колко много живот им беше струвало, за да намерят рая на споделената самота.“
  2. “Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.”

Из “Любов по време на холера”

Лежаха дълго време по гръб. Той – обхващан от все по-голям ужас, колкото повече изтрезняваше, а тя – спокойна, почти безволева, но се молеше Богу да не изпадне в оня безсмислен смях, който я обземаше винаги щом прекалеше с мастиката. Заприказваха, за да минава времето. Говориха за себе си, за различния живот на двамата, за невероятната случайност да се намират съблечени в една тъмна каюта на един закотвен кораб, когато по вървеше да си мислят, че времето, което им остава, не е за нищо друго, освен да чакат смъртта. Тя никога не беше чувала да е имал връзка с жена, с ни една през всичките тези години, и то в град, където всичко се знаеше дори още преди да се е случило. Каза му го сякаш между другото и той отговори моментално, без да му трепне гласът:

– Пазих се девствен за теб.

Тя, така или иначе, нямаше да повярва, дори да беше истина, но любовните му писма бяха изпълнени с подобни фрази, които имаха стойност не заради смисъла си, а заради силата си на прозрение. Но ѝ хареса дързостта, с която ѝ го заяви. Флорентино Ариса от своя страна внезапно се запита нещо, което никога не се бе осмелявал да се запита: какъв ли таен живот бе водила тя извън брака. Нищо нямаше да го учуди, защото знаеше, че и жените са като мъжете в тайните си авантюри: същите стратегически хитрости, същите внезапни вдъхновения, същите предателства без угризения. Но направи добре, като не я попита.

 

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *