Екоселището Цермат и връх Матерхорн – швейцарското бижу

На път

Преди десетина години работех към туристически туроператор в София, свързан с планинския туризъм. Един  ден  в  началото на работатата  ми    френски турист   искаше да му предложа  някои магазини. Точно бяха построили първия мол в София и аз  го опътих, тъй като беше наблизо. Той направи странна физиономия и викна… „О, не! Искам нещо плю каше (plus caché), нещо по-скрито, непознато. Това ми е до болка познато, нещо типично, семпло, българско..“ Аз бях объркана. За нас моловете бяха нещо ново тогава, ние им се  радвахме. След време  разбрах  каква  точно му беше идеята  и често си спомням тази среща.

Няма да споменавам името на туроператора, за да не изглежда като реклама, защото моята публикация не е спонсорирана. Тя е провокирана от наболялата  тема за Пирин и за организацията на туризма в България, за липсата на консенсус между  туристическите, еко и природни организации и правителствените решения. Не ми стана приятно, че европредседатели наричат съгражданите си, които са на протести  по улицата „, че не са виждали друго, освен жълтите павета на София“ и журналисти наричат  природозащитниците „талибани“. Българите искат да живеят и карат ски в България, искат да показват прелестите пред света на нашата природа, защото тя е несравнимо богата. Несравними са  и европейските и балканските икономики, въпреки че напоследък много често политици ни сравняват  с алпийските държави, което е твърде нелогично. 🙂

Преходът през  Алпите  ми даде възможност да видя как  швейцарците бавно и ревностно, съхранявайки и опазвайки са развили и постигнали най-висок стандарт в този туристически отрасъл, обръщайки внимание на  детайлите в   семплото на  културнто си наследство и използвайки новите технологии, за да опазят природата  и да получат икономическия максимум за отрасъла.

Пътуването, както и  председателството в момента, както беше споменал Светослав Иванов в свое  предаване скоро – не е туристически панаир, а „повод за приближаване към ценности, отговорности и уважение на закона…”

 Тръгнахме от  Цюрих   с лек автомобил и  крайната дестинацията ни беше  Флоренция. Имах възможност да се полюбувам на планината от всички страни в силно слънчево време. Маршрутът позволяваше да се отбием до емблематичния тоблеронов връх, за да можем да му се насладим в топлия февруарски ден. Споделям приятното си изкачване до символа на Алпите, както и акцентите, които са ме впечатлили и разликите в устройството на този известен ски  и еко център.

Първата ни спирка беше Синьото езеро. Известен комплекс с минерална вода.

Швейцарските Алпи

Отбивка към малко спретната хижа-хотелче, свързана с много вълнуваща легенда за една девойка, която е чакала своя любим около едно езеро и толкова много е тъгувала и плакала, че го е напълнила със своите  прозрачно сини сълзи. Беше толкова тюркоазено и чисто до кристал, че чак магическо… Рибките се виждаха.. 🙂

Синьото езеро, Швейцария
Blue Lake (Blausee)

Нейният любим беше починал, но имаше склуптура посветена на тяхната любов и   за това  как е добре хората да си напомнят, че не трябва  да губят надежда за любовта, даже и при загуба… Трябва да се учат и да забравят.. 🙂

Швейцарските Алпи
Швейцарските Алпи

 

Колата се натоварва в един момент на една железница, за да може да пресече  за около половин час Алпите през тунел. Не разбрах точния мотив за построяването на тунела – дали е бил с еко цел или е нямало друга възможност да се прекоси този планински участък.

Швейцарските Алпи
Швейцарските Алпи

Там се прехвърлихме на друго влакче, теснолинейка със зъбчати колела.

Швейцарските Алпи
Швейцарските Алпи

 Алпите се прекосяват  по линията на Matterhorn Gotthard Bahn през Андермат, Бриг, Висп с крайна точка екологичното курортно градче Цермат. Тази линия се дублира донякъде с друга не по-малко популярна – Glacier Express, но тя тръгва от Давос.

     По пътя си минавахме покрай стари автентични селца и малки колкото колибка гарички. Слънцето се усмихваше силно…

Швейцарските Алпи
Swiss Alps

Влакчето ту се изкачваше нависоко, ту се спускаше в някоя долина. Минаваше през високи виадукти или се шмугваше в някои скучен тунел;)

 

Швейцарските Алпи
Swiss Alps

 Колкото и странно да звучи, но в този планински район влаковете пътуват през един час… Имаше навсякъде брошури с разписанието на влаковете, както и друга информация, която свободно можеше да се прочете.

Цермат, Швейцария
Zermatt, Switzerland

Другото, което беше много хубаво, че на масичката във влака бе нарисуван целия път и все едно държахме карта в ръцете си.

Цермат, Швейцария
Zermatt, Switzerland

Знаехме всички спирки – къде има тунели  и на колко метра надморска височина се намираме и всичко, което ни интересува.

Но да продължа…слязохме в Бриг и тръгнахме по централната улица. Чисто, красиво, като от картинка. Стигнахме до едно площадче с много красиви сгради.

Швейцарските Алпи
Swiss Alps

Минахме покрай една от няколкото църкви и манастири и по тесни, старинни улички с интересни сгради  с орнаменти и се спуснахме обратно към централния площад.

Швейцарските Алпи
Швейцарските Алпи
Swiss Alps

Хванахме влака за Цермат. Отново пътувахме през живописни планини, пропасти и селца.

На места влака пътуваше на над 1500 м. надморска височина и тук таме се забелязваха останки от дебел лед. Бяхме наближили Цермат когато на една от последните спирки забелязахме огромен паркинг. Сетихме се, че паркинга е направен за тези които пътуват с кола. Те си оставят колите тук, защото в Цермат се движат само електромобили.

Zermatt, Switzerland

 Пристигнахме на гарата в Цермат на 1616 м. надморска височина.

Връх Матерхорн, който сме го гледали хиляди пъти по картички, календари, картини, чаши и къде ли не, изведнъж се озова точно насреща ни:)

Матерхорн, Швейцария
Matterhorn, Switzerland

Беше великолепно!

Цермат, Швейцария
Zermatt, Switzerland

 Макар, че денят беше слънчев започна да се смрачава, защото селцето бе скътано между много високи склонове и слънцето рано се скриваше зад тях.

Цермат, Швейцария
Zermatt,Switzerland

Починахме си малко и към 6ч. вечерта излязохме да се разходим из Цермат и да седнем да вечеряме. Останахме много впечатлени от цялото село. Селцето е изпъстрено с кокетни семейни хотелчета и ресторантчена, където се предлагат различни типични блюда от френската, италианската, немската и швейцарската кухня..

Матерхорн, Швейцария
Matterhorn,Switzerland

По всяко време на годината туристите тук са в изобилие поради голямата популярност на района, а също така и поради добрите условия за зимни спортове още от ранна есен.

Цермат, Швейцария
Zermatt, Switzerland

Животът кипеше, както е присъщо на всеки курортен център. Обърнете внимание на дървените къщурки. Те са навсякъде. 🙂

Цермат, Швейцария
Zermatt, Switzerland

След като обходихме централната улица осветена и оживена от тълпите хора, накрая седнахме в едно от мнoгoто кокетни алпийски ресторанчета.

Цермат, Швейцария
Zermatt, Switzerland

На другия ден сутринта времето отново беше слънчево и безоблачно. Върхът беше огрян, а селцето едва се пробуждаше.

Както вече споменах там е затворена за автомобили зона. Движат се само електроавтомобили които в повечето случаи са на хотелите. Качихме се на буса и стигнахме до станцията, от където щяхме да стигнем до върха Klein Matterhorn (Малкия Матерхорн).

За сведение  само в това малко курортно селце има 313 км писти, 22 кабинкови лифта, 21 седалкови и 17 ски влека с общ капацитет 85 000 души на час. Ние не ползвахме лифтове, но една дама беше достатъчно любезна, за да ми разкаже детайли от тяхната ски почивка.

Швейцарските Алпи
Swiss Alps

С кабинков лифт се качват до една станция от където маршрутите се разклоняваха. Използват втори лифт, с който стигат до друга станция, където отново има различни маршрути, писти, лифтове и огромен ресторант.

Качват се на трети лифт, който минава над вековни гледчери и огромни пропасти и накрая стигат до станцията на върха Klein Matterhorn. Станцията е вкопана в зъбера на самия връх на височина 3’883 метра…нещо което направо изумява как е посторено. От там имало асансьор, с който се качват да гледат панорамата от специално изградена площадка, а за скиорите имало тунел, който ги извежда от другата страна на скалата, където е  по-полегато  и има разбира се писти.

Снимали са много  в какви ли не посоки и разбира се най-много към  връх Матерхорн – швейцарската емблема, който обаче се оказа най-красив като се гледа от към селото..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *