
В края на III в.пр.Хр. градът е опожарен и разрушен при нашествието на келтите. Върху руините му израства селище, в което се произвеждат изделия от фино обработени метали – желязо, бронз, сребро, злато.
Крепостната стена е широка около 2 м, изградена е от гранитни блокове, някои с големина 1.4 x 1.8 м. В селището се е влизало през няколко порти, охранявани от кули и бастиони. Досега не е открит некрополът на града и съответно няма ясни свидетелства за етническата принадлежност на населението му.
Находките – глинени олтари, зооморфни фигури и антропоморфни идоли, пирауноси (преносими огнища) и други – свидетелстват, че сред жителите на селището били разпространени различни религиозни култове.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СЕПТЕМВРИ
Отворен е за посетители в периода м. май до м. септември, по време на археологическите кампании, от 08:00 ч. до 13:00 ч.
На около 1 км. от археологическия обект емпорион Пистирос, в местността Орешкови могили, се намира Тракийска гробница от IV в. пр. Хр.
Международен проект „Пистирос и неговите околности“
Проектът стартира през 1997 г. Неговата цел е изследване околностите на Пистирос преди неговото възникване, по време на неговото съществуване и след неговото загиване. Реконструкция на селищната мрежа, пътищата, палеосредата и екосистемата.
Участници в международните проекти:
– Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ гр. Септември;
– НАИМ (Национален Археологически институт с музей) при БАН София;
– Университета в Ливърпул, Великобритания;
– Карловия университет в Прага, Чехия;
– Френската археологическа школа в Атина.
Проектите се осъществяват под научното ръководство на НАИМ при БАН.
От 2013 г. археологическите разкопки на Емпорион Пистирос се провеждат и с участници в лятното полево училище към Фондация „Балканско наследство“.
Откривател и научен ръководител през първите 10 години проучвания до внезапната си смърт е проф. Мечислав Домарадски от НАИМ при БАН. От 1998 г. до 2004 г. научен ръководител на проекта става ст. н. с. д-р Алексей Гоцев от НАИМ при БАН.
Проф. Мечислав Домарадски

Роден е на 2 октомври 1949 г. в Бжег, Полша. Следва археология в Ягелонския университет в Краков. През 1973 г. спечелва докторантска стипендия в БАН и започва да работи на територията на древна Тракия.
Основният обект на изследванията му е Пистирос.
През 1989 се хабилитира в БАН. Под негово ръководство е създадена компютърна програма „Археологическа карта на България“ с информация за 15 000 археологически обекта. Работи в областта на селищната археология в Тракия през I хил. пр.н.е. През 1988 г. локализира гръцки търговски център в сърцето на Тракия – Пистирос, (община Септември ). Последното му откритие през 1998 г. е неизвестен античен градски център в землището на село Долно Сахране, Казанлъшко.
Благодарение на неговите усилия е създаден археологически музей в Септември през 1995 г., който през 2005 г. е именуван на негово име. Организатор и участник в множество конференции в България, Полша и други европейски страни.
Автор е на над 100 публикации, сред които „Келтите на Балканския полуостров“ – София, 1984 г., „Трако-гръцки търговски отношения“ – Септември, 1993 г., „Пистирос“, том I — Прага, 1996 г.
Умира на 26 юни 1998 г. в град Септември.
Мечислав Домарадски е известен сред колегите си с това, че след приключване на археологическия сезон нарязвал на малки парченца капачки от буркани (до 1990 г. киселото мляко в България се продава в стъклени буркани с капачки от алуминиево фолио) и засипва с тях целия обект по който е работил, с цел да предотвратява иманярски набези и да забавя вандалите копаещи незаконно по археологически обекти.

