Пистирос

България
Територията на Община Септември, разположена между северните склонове на Родопите и предпланините на Средна гора, в най-западната част на долината на река Марица, е предлагала през веквете отлични  условия за живот, доказателство за което са регистрираните над 200 археологически паметници от различни исторически епохи.
През 1988 г. започват разкопки на голям археологически обект край село Ветрен, община Септември. Разкриват се основи на богато тракийско селище (град), обградено с крепостна стена, чийто градеж е в духа на най-добрите строителни традиции в античния свят. Открити са големи количества монети.
През 1990 г. археолозите попадат на надпис на старогръцки език. Надписът е най-старият гръцки надпис, откриван досега в Тракия (не е доказано, че произхожда от Тракия) и представлява търговски договор от около 359-339г.пр.Хр. между Егейските полиси Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос.
Как се е оказал край Траяновия друм е неясно.
Надписът е върху гранит, какъвто липсва поне на 120 км. разстояние от обекта.
Надпис на старогръцки в Пистирос, Ветрен
Надпис на старогръцки в Пистирос, Ветрен

В края на III в.пр.Хр. градът е опожарен и разрушен при нашествието на келтите. Върху руините му израства селище, в което се произвеждат изделия от фино обработени метали – желязо, бронз, сребро, злато.
Крепостната стена е широка около 2 м, изградена е от гранитни блокове, някои с големина 1.4 x 1.8 м. В селището се е влизало през няколко порти, охранявани от кули и бастиони. Досега не е открит некрополът на града и съответно няма ясни свидетелства за етническата принадлежност на населението му.

Находките – глинени олтари, зооморфни фигури и антропоморфни идоли, пирауноси (преносими огнища) и други – свидетелстват, че сред жителите на селището били разпространени различни религиозни култове.

В обекта досега са открити повече от 950 бронзови и сребърни монети. Откритите при разкопките монети  хвърлят светлина върху неговите вътрешни и външни търговски контакти. Това е единственият за сега нумизматичен комплекс, открит при редовни археологически разкопки, в които са представени чрез внушителен брой  монетосеченето на  няколко тракийските владетели –  Аматок I, Бергай, Котис I, Аматок II, Tepee II, Керсеблепт, Сефт III. Тук са немерени и монети  на гръцките полиси (Тасос, Маронея, Парион, Енос, Аполония, Месамбрия, Тракийски Херсонес, Кипсела,  Дамастион, Сермиле, Кардия), както и на македонски и елинистически владетели ( Филип II, Александър  III Велики, Касандър, Деметрий Полиоркет, Лизимах, Лизимахия  и Селевк I.
Монети намерени във Ветрен, сега в Археологическия музей в град Септември
Археологическият обект е идентифициран от някои от изследователите муза „емпорион Пистирос“ – известен античен градски център. Създаден е (според някои археолози като Домарадски и др.) от елински търговци в земите на древните траки.Тезата, че обектът е известният Емпорион Пистирос и е бил тържище на елински търговци в сърцето на древна Тракия, е оспорвана от редица известни изследователи, вкл. проф. Хр. Данов и проф. Ал. Фол. Доц. д-р Алексей Гоцев, ръководител на обекта, пише „материалите не позволяват да се приеме, че „обектът“ е преуспяващ гръцки емпорион, с гръцко население в него“.
Трудно обяснима е и връзката между този обект и цитираните градове Маронея, Тасос, Аполония и Пистирос, които са на егейското (беломорското) крайбрежие и между тях има визуална връзка – виждат се един друг, докато обектът край Ветрен е на триста километра и на брега на река Марица, за която само хипотетично може да се предполага, че тогава е била плавателна.

                                        АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СЕПТЕМВРИ

Отворен е за посетители в периода м. май до м. септември, по време на археологическите кампании, от 08:00 ч. до 13:00 ч.
На около 1 км. от археологическия обект емпорион Пистирос, в местността Орешкови могили, се намира Тракийска гробница от IV в. пр. Хр.

 

Международен проект „Пистирос и неговите околности“

       Проектът стартира през 1997 г. Неговата цел е изследване околностите на Пистирос преди неговото възникване, по време на неговото съществуване и след неговото загиване. Реконструкция на селищната мрежа, пътищата, палеосредата и екосистемата.

Участници в международните проекти:
– Археологически музей „Проф. Мечислав Домарадски“ гр. Септември;
– НАИМ (Национален Археологически институт с музей) при БАН София;
– Университета в Ливърпул, Великобритания;
– Карловия университет в Прага, Чехия;
– Френската археологическа школа в Атина.
Проектите се осъществяват под научното ръководство на НАИМ при БАН.
От 2013 г. археологическите разкопки на Емпорион Пистирос се провеждат и с участници в лятното полево училище към Фондация „Балканско наследство“.

Откривател и научен ръководител през първите 10 години проучвания до внезапната си смърт е проф. Мечислав Домарадски от НАИМ при БАН. От 1998 г. до 2004 г. научен ръководител на проекта става ст. н. с. д-р Алексей Гоцев от НАИМ при БАН.

Проф. Мечислав Домарадски

Археологически комплекс, Ветрен

Роден е на 2 октомври 1949 г. в Бжег, Полша. Следва археология в Ягелонския университет в Краков. През 1973 г. спечелва докторантска стипендия в БАН и започва да работи на територията на древна Тракия.

Основният обект на изследванията му е Пистирос.

През 1989 се хабилитира в БАН. Под негово ръководство е създадена компютърна програма „Археологическа карта на България“ с информация за 15 000 археологически обекта. Работи в областта на селищната археология в Тракия през I хил. пр.н.е. През 1988 г. локализира гръцки търговски център в сърцето на Тракия – Пистирос, (община Септември ). Последното му откритие през 1998 г. е неизвестен античен градски център в землището на село Долно Сахране, Казанлъшко.

Благодарение на неговите усилия е създаден археологически музей в Септември през 1995 г., който през 2005 г. е именуван на негово име. Организатор и участник в множество конференции в България, Полша и други европейски страни.

Автор е на над 100 публикации, сред които „Келтите на Балканския полуостров“ – София, 1984 г., „Трако-гръцки търговски отношения“ – Септември, 1993 г., „Пистирос“, том I — Прага, 1996 г.

Умира на 26 юни 1998 г. в град Септември.

Мечислав Домарадски е известен сред колегите си с това, че след приключване на археологическия сезон нарязвал на малки парченца капачки от буркани (до 1990 г. киселото мляко в България се продава в стъклени буркани с капачки от алуминиево фолио) и засипва с тях целия обект по който е работил, с цел да предотвратява иманярски набези и да забавя вандалите копаещи незаконно по археологически обекти.

 

Други източници -dimitardeliyski.blog.bg/
 АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ГРАД СЕПТЕМВРИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *