Естетика на Просвещението

Oт архивите Култура

Просвещението е умствено движение във философията, обществено-политическата, етическата, юридическата  и естетическата сфера, което по своята същност  представлява духовният  аспект на буржоазните революции в Европа; то е тяхната идеологическа санкция. Макар и в различна степен и по различен начин то е присъщо на всички европейски страни  и с разлика от две три десетилетия, разлика, обусловена пак от особеностите в общественото развитие на тези страни , неговото историческо време е XVII век, който не случайно се нарича „век на Просвещението, което не е плод на случайни гениални хрумвания, а е закономерно явление, тъй като има корените си  в присъщия на това време обществено- исторически процес- процесът на премахването на феодално – абсолютиските порядки в обществото и утвърждаване не новото общество  – обществото на свободната инициатива, на пазарното стопанство, на свободата и равенството, т.е на буржоазното общество и буржоазните порядки, чийто представители вече отдавна са налице..Поради това Просвещението в не малка степен е продължение на онези тенденции, които са съществени за Ренесанса, но които сега се реализират с по-ясна осъзнатост, с по-висока степен на зрялост  и реализуемост. То е антифеодално, защото е насочено срещу феодално-абсолютистките порядки  в обществото, но е духовно, тъй като с малки изключения, просветителите не считали  за необходими насилствените революционни методи за премахването на „неразумния”ред и замяната му с царството на разума”, с „царството на свободата и равенството”. В неразумността на старата обществена система просветителите са единодушни  и категорични: неразумно е съсловното деление на хора според техния произход, противопоставянето  на благородници и простолюдие; неразумно е крепостното потисничество  и насилието над човешката личност; неразумно е държавната власт да е в ръцете само  на   аристокрацията, която не  предвижда напред, а спъва общественото развитие, а онези които изграждат икономическата  мощ на страната да бъдат лишени от политически права, от възможност да участват в държавното управление  управление и следователно – в решаването  на собствените си проблеми; неразумни са религиозната мистика  и църковните догми, неразумно е постиженията на науката, техниката, изкуството да бъдат достояние на тесен кръг от хора, а народът да тъне в невежество и суеверие; неразумна е цялата тази обществена система, на която й е присъща всичко това. Като неразумна тя е анти хуманна и противоестествена. Затова тя трябва да бъде премахната и заменена с нова, която да възвърне „естествените права” на човека, неговото естествено състояние, неговото право и неговата възможност да се бори ( и да реализира) дадените му от природата ( а не от владетеля и от църквата) права и възможности да реализира себе си като човек.

Просвещението е многообразно духовно движение, като това многообразие се изразява  в различията по отношениe и на социалния произход и принадлежност, и на философските възгледи, и на отношението към религията,  и на политическите разбирания и пристрастия на неговите представители. То  – както обобщава това разнообразие  М.С.Каган – е можело да се базира, например, на материалистическата философия, изповядвана от френските енциклопедисти, и на идеалистичните  възгледи  на лайбницианците; то е можело да бъде войствено атеистично, както при Холбах, деистично, както при Шефтстбъри, прагматически–компромисно, както при Волтер, пиетистко, както при Клопщок;  то е можело да се вдъхновява  от комунистическия идеал, както е при Морели, от републиканския, както при Русо,от конституциалния, както при Дидро, или да се задоволи с постигнатия  в Англия съюз  между монархията и парламента…То е могло да се въплъщава и в класицистично и реалистично изкуство, с култа към античността,както при Винкелман, с култа към националния фолклор, както при Хердер или с търсенето на принципно нова и оригинална програма за развитие на литературата,както при Лесинг. Към потомствените аристократи Шефтсбъри  и Монтескьо  се нареждат и аспириращите към благата на властта Волтер и  Гьоте, заможните буржоа Дефо и Дидро, и най-накрая полуплебеите  от рода на Русо и Шилер.

Обаче всички тях ги обединява неприемането на статуквото и общото разбиране, че дали светът ще бъде лош и неразумен или – добър  и разумен зависи от самия човек, от неговите разбирания, от неговата воля и  неговото поведение, че неговата съдба е в собствените  му ръце. Така, че великият преврат, който трябва да бъде извършен в света, е призвание и повеля на хората, тяхно право и тяхно задължение, а основна предпоставка  и средство за това е тяхното просвещение и възпитание – нравствено, естетическо, политическо.

Просвещението е общоевропейско явление. То намира почва във  всички европейски страни, но най-значими са проявлението, резултатите и въздействието му в Англия, Франция и Германия. Там се открояват най-ярко  специфично националните  му характерологични особености, в зависимост от исторически сложилите се специфични особености в цялостното социално – икономическо, обществено-политическо и културно развитие на тези страни.

Източник: „Естетика на Просвещението” – Иван Джаджев  /преподавател по естетика в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” ; Издателство „Славена”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *