От кога сте тук? Защо дойдохте? Какво ви задържа повече от двадесет години?  Как се прехранвате и по-щастливи ли сте с живота, който водите? Ще се връщате ли вече, след като всички бяхме по къщите си в дните на пандемията?

Задавам въпроси на стотиците българи, които срещам в Северна Испания. Срещам техните погледи   и засичам   надеждата, че нося блага вест. Нещо, което те не са чули по  българската телевизията, която гледат ежедневно, нещо ново, нещо различно…Те  идват от различни градчета и села от нашата страна, райони в които вече няма поминак, няма пътища, няма болници, читалища и кина. Други идват от столични градове, но където цената на труда не е достойна за образованието им и инвестицията, която са направили те или техните родители, защото  коефициентът на труда  е в пъти по-висок.

Те искат да разказват своите истории, дали за да се успокоят и да чуят поредната „благословия“ за избора си или за да намерят утеха в спомените си. Имат желание да коментират информацията от медиите и всеки има  различни политически пристрастия. Всеки има лична  история и личен мотив, и всички те бяха извоювали да дадат своя  вот  на тазгодишните  изборите.

Тази година първите  се паднаха във Великденските празници в Испания. Хората от  съседните градчета до Сарон, Кантабрия са търсели начини да открият избирателна секция.  Тази година  е различна от всички други.  Намерих тези хора  забързани. Дали защото тайно се надяваха нещо да се промени, или  защото виждаха, че вече никъде не е по-добре, защото  и свободата е ограничена, дали защото умираха хора, разболяваха се или защото вече имахме един общ враг Covid-19., вече бяха натрупали носталгия, или  просто защото всичко стана забързано.

Забързано взимаме решение да се махнем, да литнем, да се променяме, да се надяваме и да мечтаем за по-добро. Дали обаче, когато отидем там или тук срещаме мечтаното щастие  или носим надеждата да  не се завърнем към битката си отново. Всички те имаха  едно общо  – бяха взели бързото решение преди години да изберат Терминал 1. Това, което видях, че те са много. Те са хилядии, а  вече с техните деца милиони… Милионите човешки потенциал, изтекъл набързо и забързано.

Сега бяха избрали да  дадат своя вот обмислено, защото може би вече не им се искаше децата им да говорят по-добре испански от български, или защото бяха оставили своите родители и близки и се надяваха стандарта на живот да се промени за тях, пенсиите на родителите да пораснат,   политиката в България  да се приближи до достойнствата на страна членка на Европейския съюз. Може би се  надяваха да   се спрат кражбите, корупциите и целият цирк, на който сме свидетели в последните десетилетия?

 

Тихата и весела Вила де Виларкайо е настоящата столица на Мериндадите. Така е и тази община в северната част на Бургос, Виларкайо де Мериндад де Кастилия ла Виеха, днес съставена от над 30 населени места, пълни с история  и заобиколени от хармоничния пейзаж.

Както градът, така и общината предлагат много атрактивни условия за престой .

Към това е добавено и стратегическото му местоположение, на по-малко от 100 км от Бургос, Билбао и Витория и други градове като Ларедо, Рейноса или Миранда де Ебро и само на 110 км от Сантандер.   Има туристически заведения за всякакъв вкус и бюджет: хотели, селски къщи, ханове и ресторанти с добра кухня. Също така възможностите за отдих са много широки и днес е възможно да се практикува всичко – от голф или конна езда до туризъм или картинг.

В сърцето на градчето е разположено и българското търговско  магазинче.