Сбогом моя, Пупеле

Oт архивите

               

Роми Шнайдер
Роми Шнайдер

Роми  Шнайдер, голямата актриса, с която се прости светът на киното има зад гърба си  30 години професионална кариера и 59 филма. Антифашист като насоченост. Mногобройните  произведения, в чийто екранизиране е участвувала и обществените прояви спечелиха на  Шнайдер симпатии и извън пределите на киното. Един интересен период от нейния живот протича съвместно с Ален Делон, с когото я свързва  дългогодишна творческа и лична връзка. В последното си интервю дори тя отново споменава за своята любов с Ален Делон, като окачествява като истински, голям приятел /Роми Шнайдер говори дори и за намерението им да направят заедно един филм, нейният шестдесети филм, озаглавен „Един срещу друг”… В този брой  публикуваме прощалното писмо на Ален Делон, публикувано в „Пари мач”, след смъртта на Роми Шнайдер

==================================================================================================================

 

20120213004915-alain-1Гледам те как спиш. Аз съм до теб, твоето възглавие. Ти си облечена в дълга туника в черно и червено, с бродиран корсаж. Мисля че са цветя, но не ги гледам. Казвам ти сбогом, най-дългото от  всички сбогом, моя Пупеле. На немски това значи „кукличка”. Не гледам цветята, а твоето лице и мисля, че си хубава и може би никога не си била  толкова хубава. Мисля си също, че за пръв път в моя живот – и в твоя – те виждам така тиха и смирена. Колко си спокойна, колко си нежна, колко си красива. Би казал човек,  че една ръка  полекичка е изтрила от лицето ти всички спазми, всички терзания, цялото нещастие.

Гледам те как спиш. Казват, че си мъртва.  Мисля си за теб, за мен, за нас. С какво съм виновен? Задаваме си този въпрос пред същество, което сме обичали  и пред което още обичаме. Това чувство ни залива, после се оттегля и ние си казваме, че не сме виновни, но сме отговорн… Заради мен твоето сърце спря да бие именно в Париж. Заради мен, защото преди  години бях избран да бъда твой партньор в „Кристина”. Ти пристигаше от Виена, а аз те чаках с букет в ръка, които не знаех как да държа. Продуцентите на филма  ми бяха казали  „ще  се приближите към нея, ще и поднесете тези цветя.” Чаках с цветята като глупак сред фотографи. Ти слезе. Аз пристъпих до теб. Ти каза на майка си „Кое е това момче?”. Тя ти проговори „Трябва да е Ален Делон, партньорът ти.“ И после нищо, никакво влюбване от пръв поглед, не. По-късно отидох във Виена, където се снимаше филмът. Там се влюбих лудо в теб, и ти се влюби в мен. Често сме си задавали вечния въпрос на влюбените: ”Кой се влюбил пръв? Ти или аз?“ Брояхме едно, две три и си отговаряхме: Нито ти, нито аз! Едновременно! Господи, колко бяхме млади и колко бяхме щастливи. В края на филма аз ти казах: ” Ела да живееш при мен, във Франция.” И ти веднага ми каза: „Искам да живея с теб, във Франция.” Помниш ли какво стана тогава? Родителите ти, семейството се разгневиха. Цяла Австрия, цяла Германия ме третираха като ……узурпатор, като похитител, обвиниха ме че  съм отвлякъл „императрица Сиси”. Аз един французин, който не знаеше нито дума немски. И ти, Пупеле, нито дума френски.

В началото се обичахме без думи. Гледахме се и се усмихвахме, Пупеле… Аз не говорех немски, но ти вече говореше френски толкова добре , че играхме в театъра, във Франция, постановчик беше Висконти. Той казваше, че си приличаме, че имаме между веждите си едно и също V, което се появяваше, когато сбръчкахме чело от гняв, от страх от живота, от тревога. Той го наричаше  „V” на Рембранд, че това „V” личи на автопортрета на художника. Гледам те как спиш. ”V” на Рембранд  вече е изчезнало. Ти вече не се боиш. Не си изплашена, преследвана. Ловът свърши и ти си почиваш.

Гледам те още и още. Познавам те така добре и така силно. Зная коя си и защо си мъртва. Отговарям на  „другите”. Оставете ме на спокойствие. Ти беше така буйна, защото беше цялостна. Дете, което много бързо и много рано стана звезда. Затова имаше от една страна капризи, сръдни, детски настроения, винаги оправдани разбира се, но с реакции, които не можеха да се предвидят; от друга страна професионален авторитет. Да, но имаше и дете, което не знаеше точно с какво си играе. С кого. И защо. През това противоречие, през тази пукнатина  нахлуваха мъката и нещастието. Така  е като си  Роми Шнайдер. Как да им обясня коя беше ти и кои сме  ние „актьорите”. Как  да им кажа, че от много старание да играем , да „интерпретираме” да бъдем това, което наистина не сме ние полудяваме и се опропастяваме. Как да им кажа, че да останем прави или почти прави е толкова трудно, че е необходима такава сила на характера, такава уравновесеност. Но къде да го намериш това равновесие в свят като нашия свят на жонгльорите, клоуните , играчите на трапец в този цирк, чиито прожектори ни позлатяват със слава. Ти казваше „не умея да правя нищо в живота, но в киното мога всичко. . „.. Не, „другите” не могат да разберат това, не могат да разберат, че колкото по-голям актьор ставаш, толкова по-неспособен си да живееш. Гарбо, Мерилин, Рита Хейуърт ….И ти. И докато ти си почиваш, а аз плача до теб и мислено крещя, че не, не тази ужасна професия не е професия за жена. Зная го, защото аз съм човека, който  те е познавал най-добре, който те е разбирал най-добре, защото аз също съм актьор, но аз съм  мъж. Другите не могат да разберат, актьорите – да,   „другите“   – не. Това е необяснимо, и когато става дума за жена като теб..те не могат да разберат, че си умряла от „това”. Казват, че си била мит. Разбира се, че да. Но „митът“ знае, че не е само това. Фасада. Сражение. Привидност. Той е крал, принц, герой, Сиси, мадам Ан, чайката. Но вечер митът се прибира вкъщи. Тогава той е сам. Роми е нищо повече от една  жена с живот зле разбран, зле описан във вестниците, жена нападната и преследвана. Тогава митът се похабява в самота. Започва да се измъчва. И колкото повече осъзнава това, толкова повече потъва  с по-рядко или по-често повтарящи се дози в блаженството на  алкохола и транквилантите. Това става навик, после правило, после необходимост. После не може без това и претовареното сърце спира, защото е твърде изморено да бие. Много бе малтретирано  и това сърце, което беше само сърце на жена, седнала вечер пред една чашка… Казват, че отчаянието от смъртта на Дейвид те е убило, но бъркат. То не те уби, то те довърши………….  Струва ми се, че си стигнала до края на  тунела… Вярно е,  че искаше да живееш, че би ти харесвало да живееш. Вярно е също, че в събота призори стигна до края на тунела. Че когато сърцето ти се пръсна беше сама и само ти разбра, че това е краят на истинския тунел.

Пиша ти наслуки. В безпорядък. Моя Пупеле, така агресивна, така разголена пред света. Ти никога не успя да приемеш и да разбереш играта в тази професия на обществена жена, която си беше избрала и която обичаше. Не разбираше, че си обществена фигура и това има голямо значение. Отказваше се от играта, от всички игри, на които те излагаше професията. Чувстваше се нападана, пронизвана, изнасилвана в своята интимност. Винаги беше нащрек, като преследвано животно, като „подгонена”…….

Ние живяхме един до друг повече от пет години. Ти с мен. Аз с теб. Заедно….. После животът, нашият живот, който не познава никого ни раздели. Но ние се викахме. Често. Да, точно така отправяхме си „повиквания”. После в 1968г. дойде ред на „Басейнът”. Срещнахме се отново, за да работим. Аз отидох да те взема от Германия. Запознах се с Давид, твоя син.

След нашия филм ти си моя сестра, аз съм твой брат. Всичко между нас е чисто и ясно. Вече няма страст. Има нещо много по-добро. Нашето кръвно приятелство, приликата, думите. После твоят живот – мъка след мъка. Хората ще кажат: „Каква актриса! Каква трагичка!” Те не знаят, че си такава актриса в киното, защото си трагичка и в живота и плащаш скъпо за това… Те не разбират, че драмите от личния ти живот, по – късно избликват на екрана, в твоите роли. Не могат да отгатнат, че си „добра  и гениална”  в киното, защото изживяваш трагедията извън него, че си вълнуваща, защото те озаряват отраженията на личните ти драми. И че излъчваш сияние, защото те те изгарят. О, моя Пупеле, тази мъчителна работа. Дали живях с теб или встрани от теб?

Гледам те как спиш. Брат ти Волфи и Лоран влизат в стаята. Разговарям с Волфи. Спомняме си за моята къща на село. За доберманите, които те плашеха. Още си спомняме… Това беше преди 24 години в едно малко село в Бавария. Волфи беше на 14 години, аз на 23, ти на 21. Смяхме се, когато ни съобщиха, че ще пристигне председателката на клуба на почитателите на Роми Шнайдер във Франция. При нас дойде висока девойка, плаха с очила, която се наричаше Бернадет. Когато се върнахме в Париж й телефонирахме. Тя беше моя секретарка през следващите години, вече 22 години.

Гледам те как спиш. Вчера ти още бе жива. Беше през нощта. Каза на Лоран: ”Отиди да си легнеш. Ще остана малко с Дейвид да послушам музика.” Ти казваше това всяка вечер. Как искаше да останеш сама със спомена си за мъртвото си дете, преди да си легнеш! Седна взе хартия и започна да рисуваш  картинки. За Сара. Рисуваше за дъщеричката ти, когато внезапно сърцето те заболя така силно… Толкова хубава. Хубава, богата прочута. Какво повече ти трябваше? Покой, малко щастие.

Гледам те как спиш. Отново съм сам. Казвам си: ти ме обичаше, аз те обичах. Направих от теб французойка, френска кинозвезда. За това, да, чувствам се отговорен. И тази страна, която заобича заради мен, стана твоя Франция. Тогава Волфи реши – и Лоран му каза, че си искала да бъде така – да останеш тук и да почиваш завинаги в земята на Франция. В Боаси. След няколко дни към теб ще се присъедини и синът ти. В малкото села, където току-що беше получила ключовете на една къща. Ти искаше да живееш там с Лоран и дъщеря си Сара. Там ще останеш да спиш завинаги. До нас. До мен.

Заех се да организирам заминаването ти за Боаси, за да облекча Лоран и семейството ти. Но няма дойда нито на църквата, нито на гробищата. Волфи и Лоран ме разбират. А теб те моля да ми простиш. Знаеш, че не бих могъл да те опазя от тълпата, от вихрушката така жадна за „зрелище”, която толкова те плашеше и те караше да трепериш. Прости ми. Ще дойда да те видя утре и ще бъдем сами.Ален Делон и Роми Шнайдер

Моя Пупеле, гледам те още и още. Искам да те изпия с погледа си и ти казвам още и още, че никога не си била толкова хубава  и спокойна. Почивай си. Аз съм тук. Научих малко немски с теб. Ich liebe dich. Обичам те. Обичам те, моя Пупеле.

                                                                                                             

                                                                                                                                 Ален

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *