Винсент Ван Гог – представен от пловдивския фотограф Николай Минчев

Oт архивите Изкуство

 

 

 

Той имаше чувството, че е призован за върховен свидетел

Автор на копията-Фотограф Николай Минчев Ван Гог Van Gogh Vase with twelve sunflowers Arles/january 1889 Oil on Canvas/92x72,5sm Philadelphia/The Philadelphia museum of Art
Автор на копията – Фотограф Николай Минчев; Ван Гог Van Gogh Vase with twelve sunflowers Arles /january 1889 Oil on Canvas/92×72,5sm Philadelphia/ The Philadelphia museum of Art

 

 

Днес  той е определен за един от „най-капиталистическият“ художник, именно той който в живота си никога не е рисувал богаташ, който винаги е бил с бедните, със селяните, с природата.

Неговата историческа задача по същество беше следната: да създаде изкуство за непосредствено общуване, този път не чрез формите на реализма, а чрез узряването на символизма и превръщането му в експресионизъм. Такова заключение можем да си направим от едно негово известно твърдение: „Опитвах се да  изразя с червено и зелено бурните страсти на хората”.  И ето какво го прави различен от екпресионистите, а и от  Гоген:  непосредствеността, универсалността, комуникативната способност   е равна  само на  тази, на най-естествения  и абсолютен от старите: Веласкес.

Защо Ван Гог е нещо повече от живопис и за да го оценим, са необходими всички модерни митове – от стреса до психоанализата, до социализма, народнячеството, отхвърляне на буржоазните  удобства и модели. Отлично го е разбрал и неговият първи критик Орие, който през 1890 г. писа в „Меркюр дьо Франс”: „Дали този истински художник, силен, чистокръвен, с бруталните ръце на великан, с неврозите на  истерична жена, с душата на осенен, толкова оригинален, толкова своеобразен сред нашето мизерно днешно изкуство, ще познае един ден – защото всичко е възможно – щастието на реабилитацията, разкаяните хвалебствия на модата? Може би. Но каквото и да се случи,   не вярвам в това закъсняло  възхищение на широката публика да има много искреност. Винсент Ван Гог е едновременно твърде семпъл и твърде тънък, за да го схване  съвременният буржоазен дух. Той ще бъде винаги напълно разбиран от своите братя, от художниците, само от художниците…и от щастливците от скромния народ, от най-бедния народ…”

Ето защо за него „е било необходимо да жертва техниката, за да каже по-добре, по-точно  и искрено това, което има да каже”. Това проличава във всяка творба на Ван Гог. Във всяка негова картина е целият му живот, показан по най – радикален начин; и не са му липсвали думи, за да го изрази, както четем в писмото, намерено в него в деня на смъртта му, 29 юли 1890 г. /„говори един художник, не войник или мъченик, но в известен смисъл герой/. А колкото до моята работа залагам живота си и разумът ми рухва наполовина.”

Това беше признак, че търпи крушение разумът на всички, че светът се променя.

Автор на копията-Фотограф Николай Ван Гог/Van Gogh Vase with red gladioli Paris/summer 1886
Автор на копията – Фотограф Николай Ван Гог /Van Gogh Vase with red gladioli Paris/ summer 1886

Смъртта на Ван Гог и неговата саможертва бяха символ. След него вече нищо нямаше да бъде както преди. Изкуството повече от всяко друго нещо, щеше да бележи дълбоките промени в света. И цветовете щяха да се променят: сините, жълтите, червените тонове след неговите житни поля щяха да станат различни.

Днес неговите картини са още с нас и носят в себе си нещо силно, живо тревожно, което не се изчерпва с изображението и на което не може да съперничи приятната лекота на нито един импресионист. У Ван Гог се чувства цялата съдба на човекa, на всички хора, чувства се абсолютното, в което се стопява всяко човешко съществование. Ван Гог имал чувството, че призован като върховен свидетел и както отбелязва Тралбо, „неговата амбиция е била зрителите, съзерцавайки картините му, на свой ред да бъдат свидетели на един миг от вечността”.

Всяка негова картина е точно това.

Помощ за публикацията от Виторио Сгарби /“Еуропео“, Милано/  

 

Той е един от най-великите художници в историята на изобразителното изкуство. Винсент ван Гог е автор на около 900 картини и 1100 рисунки. Типични за неговите картини са ярките цветове и цветовата символика.

Ван Гог е смятан за гений на изобразителното изкуство, но завършил земния си път фатално със самоубийство в резултат на психично заболяване. Нидерландският художник остава след себе си не само впечатляващи картини, но и вдъхновяващи мисли. Ето някои от тях.

„Обичайте много неща, защото в тях се крие истинската сила и всеки, който обича много, изпълнява много и може да постигне много, а това, което се върши в любов, се развива добре.“

„Често мисля, че нощта е по-жива и по-богата от деня.“

„Любовта е нещо вечно. Аспектът може да се промени, но не и същността.“

„Великите неща не се правят чрез импулси, а чрез серия от малки неща, събрани заедно.“

„Рибарите знаят, че морето е опасно и бурята е ужасна, но те никога не са открили в тези опасности достатъчно основание да останат на брега.“

„Съвестта е човешкият компас.“

„Любовта винаги носи трудности, но добрата страна е, че тя дава енергия.“

„От моя страна не знам нищо със сигурност, но гледката на звездите ме кара да мечтая.“

„Няма синьо без жълто и без оранжево.“

Рисунката е коренът на всичко, а времето, прекарано в нея, всъщност е изцяло печалба.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *