Ако майка ти може да приготвя италианска кухня, защо ти е да ходиш на ресторант?! Думите принадлежат на великия режисьор Мартин Скорсезе и изразяват отношението на цялата италианска нация към храната. Добрата храна заема централно място в сърцата на италианците. Тя е лишена от скуката на ежедневна необходимост за оцеляване и носи всички нюанси на специално приключение. В Италия всички се хранят бавно и с удоволствие, рядко можете да срещнете някой да обядва сандвич. Много от офисите им затварят между 13,00 и 15,00, за да могат служителите им да обядват спокойно. Едва ли е възможно изобщо да мислиш за Италия, без да имаш предвид  и италианската кухня. А не можем да не отбележим и факта, че италианската храна е една от най-разпространените извън страната си.

       Ястията, подправките и изобщо съставкитe, от които те се приготвят, са различни в различните региони. Кухнята на Италия се дели на няколко основни вида според регионите в страната – римска, тосканска, сицилианска, неаполитанска, сардинска, ломбардска и пиемонтска. Всеки един от тези региони има свои характерни ястия, някои от които са се превърнали в национални. Италианците са много привързани към кухнята на своя регион, а рецептите за различни ястия се предават от майка на дъщеря или син също толкова често.

 Освен териториалното разделение исторически могат да бъдат класифицирани два вида: Cucina alto-borghese (кухнята на висшето общество) и на Cucina povera (кухнята на селяните и бедните).

По традиция основното ядене в Италия е вечерята, а италианското меню има характерна подредба със седем основни компоненти.

• Антипасто (маслини,сирене или колбас)
• Топли или студени апетайзери

• Primo ( топло ястие например ризото полента или супа)
• Secondo (обикновено ястие с месо или риба)

• Contorno (обикновено салата или зеленчук)
• Dolce (сладък десерт)

• Кафе (еспресо)
• Диджестив (обикновено грапа или ликьор)

В Италия виното е неотменна част от храненето. Не е необичайна гледка да видите тийнейджъри да пият вино, разредено с вода заедно с родителите си. Това се смята за съвсем нормално за децата след 12 годишна възраст.

Мисля, че можем да се доверим на италианците – статистиката показва, че стоят  високо на стълбата на дълголетниците…

Buon appetito!

🙂